Карамфил

Карамфилът се прилага при приготвяне на сладкиши, компоти (сливи, тикви, круши), за ароматизиране на горещи вина и на ликьори.

• Заедно с канелата пъпките на карамфила служат за подобряване мириса на меденките и други дребни сладки (1—2 броя карамфилови пъпки на 1 л компот или вино, както и на ястие от 2 порции).

• Карамфилът е съставка на къри. Той не се комбинира с пресни подправки като магданоз, целина, копър, чесън и др.

• Египтяните, древните китайци и индусите са познавали карамфила още преди новата ера. В Китай напр. дворяните се доближавали до императора само с карамфил в уста, за да бъде ароматен дъхът им.

• Както и други подправки, карамфилът е бил монопол на португалците и испанците. Французите обаче успяват да се снабдят с разсад и да организират култивиране през 1769 г. на о. Амбоан.

• Използват се недоразвитите цветни пъпки на високото до 25 м карамфилово дърво от сем.Миртови.

• Неговата родина са Молукските и Филипинските острови. Култивира се в ред тропически страни, но най-много в Танзания. Пъпките са тъмнокафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус.

• Доброкачествените цветни пъпки, потопени във вода, трябва да плуват изправени или да потъват. Тези, които имат ниско съдържание на етерично масло, остават полегнали по повърхността на водата.