Турската кухня е сред трите най-добри и популярни в света, заедно с френската и китайската. Тя е известна със своето многообразие. По време на Османската империя храната там е издигната в култ.
Представете си двореца Топкапи в Истанбул. През 7 век там са живели около 13 хиляди готвачи, като всеки от тях се е специализирал в приготвянето само на едно ястие.
В двореца всеки ден са се хранели 10 хиляди души, а в знак на особена признателност на знатните особи са били изпращани кошници с храна. При военния елит т. нар. еничари, дори званията са били свързан и с кухнята - командира на главната дивизия наричали „готвещ супата“, а на негово подчинение са били офицерите – т. нар. „готвачи“, „печащи блини“ и т. н.
И досега в Турция съществува изразът: „Да преобърнеш казана“, който означава бунт във войската.
Той носи името си от това, че когато еничарите не са били доволни от политическите промени, са преобръщали огромен котел за пилаф.
Богатството и разнообразието на турската кухня са обусловени от традициите на местната култура на хранене в 600-годишната империя, границите на която започват при стените на Виена и завършват на Арабския полуостров.
Котлетите на Средна Азия, шашликът на Адан, бифтеците на Западна Европа, богатите зеленчукови блюда на Егейско и Средиземно море, културата на закуските, турското кафе и сладките блюда на султанския дворец, са основните елементи на турската кухня.
В същото време обкръжената от три морета Турция е раят на морските дарове. Ислямът също силно влияе върху местната кухня – оттам е забраната да се яде свинско месо, да се пие алкохол, а цял месец (по време на Рамадан) пък задължително се пости.
Турската кухня е част от средиземноморската т. е. тя не се различава съществено от гръцката, балканската, дори от арменската и грузинската кухни. Турците обичат да хапват пирожки и кисело мляко, често пият портокалов сок с плодове, запарен турски чай или кафе. Южните ни съседи са спокойни хора – обядът им може да продължи 4-5 часа, никога не се хранят сами, не хапват на крак.
Трапезата в Турция се дели на мезе, основно блюдо и всевъзможни десерти. С хляба в Турция са свързани много традиции - в миналото страната е била житницата на света. Местните жители никога не го ядат печен вчера.
Освен обикновения бял хляб (екмек), в Турция пекат и плоски питки (пайд), посипани със семена от сусам пръстенчета (симит).
Съседите ни често хапват различни видове супи - чорба от леща, домати или други зеленчуци.
Обожават студения „джаджак“ - айран от кисело мляко, тънко нарязани краставички, ароматни подправки и чесън.
Тъй като основният поминък в Турция е скотовъдството, в кухнята им преобладават множество ястия от овнешко, говеждо и пилешко. Правят се всевъзможни видове шишкебап, десетки разновидности на „кебапа“ - изделия от кълцано месо или тънко нарязано месо с аромати. Множество легенди са свързани с това национално ястие.
Например как Александър Македонски, по време на воненния си поход в Анталия, решил да си направи нещо за хапване. Той сложил тънко нарязано овче месо на питка, посипал я е с леща, полял всичко това с кисело мляко и предложил вкусното ястие да се нарича на негово име. Така се е появил искандер-кебапа.
Няма как да си представите турската кухня и без „долма“ - пълнени домати, дюли, тиквички, патладжани.
Обилният обяд или вечеря биха изгубили от очарованието си, ако го няма най-популярното национално турско питие - анасоновата водка „раки“. Тя се сервира във високи чаши и обикновено се смесва едно към едно със студена вода.
За десерт може да се изпробват вкусните турски сладкиши, които за някои са прекалено сладки и малко тежки. Най-известните от тях са познати и у нас – баклавата, кадаифът и сютляжът (приготвя се от ориз и прясно мляко).
източник : сп. Кулинарен Журнал
