Как омлетът спечели любовта на народите

За съжаление, както често се случва с най-известните блюда, и историята на омлета е непълна или противоречива. Според някои източници първата версия на омлета има за адрес древна Персия, макар че конкретни доказателства липсват. Знае се обаче, че в древния Рим забърквали и пържели яйца, мляко и мед. При това медът предварително разтваряли в млякото и го поръсвали с черен пипер. Рецептата наистина е интересна, но и за нея липсват точни доказателства, че е създадена именно в Рим.

Има ли омлетът кралски произход?

Дълго време се смятало, че светът дължи появата на омлета на австрийските бедняци, които забърквали яйца с трохи от стар хляб. По-късно обаче надделява версията, че ястието всъщност има кралски произход. Разказат, че веднъж австрийският император Франц Йозеф I, живял в средата на XIX в., излязъл на лов, но за лош късмет не отстрелял нищо. Огладнял зверски и тъй като на пътя му нямало нито дворци, нито прочути владения, наложило се да спре в беден дом. Изплашените селяни набързо забъркали за височайшата особа всичко, което имали под ръка: яйца, мляко, брашно и стафиди. Нарекли го кайзершмарн и колкото и да е изненадващо, императърът страшно го харесал и заповядал на готвачите си то да влезе в постоянното му меню.

Пет века по-рано обаче във Великобритания приготвяли нещо, което също много приличало на омлет: разбити яйца смесвали с ароматни треви и ги готвели в намаслени съдове. Това кулинарно творение в ония времена наричали herbolace.

Френската връзка

Интересно е, че почти същата рецепта имало и във Франция. Местните разбивали 8 яйца с настърган джинджифил и ароматни треви и ги изсипвали в тиган с добре загрята мазнина. През XVIII в. прочутият кулинар и юрист Жан Антелм Брийя-Саварен приговя омлет с риба тон и хайвер от шаран, който се радва на особена популярност в родината му. Пак приблизително по това време на прочутия военен аптекар Пармантие приписват изобретяването на лесно и вкусно ястие от яйца и днес то му носи неговото име.

Струва си да се замислим случайно ли думата „омлет” (omelette) има френски произход. Дори уикипедия сериозно твърди: „Омлетът е френско ястие, приготвено от яйца, разбити с подсолено мляко (може и с вода), и изпържени в тиган.“ Днес френският омлет се прави без вода или мляко и без брашно като в миналото и се поднася, навит на рулце. Всеки уважаващ себе си ресторант има свой вариант на омлета, при това дори не един, а няколко.

Твърди се още, че всеки начинаещ френски готвач започва кариерата си с приготвянето на омлет. Той трябва да умее да го изпържи еднакво и от двете страни, без да похлупва тигана с капак и след това умело да го свие на рулце. За разлика от суфлето не се изисква омлетът му да е пухкав.

Това, че Франция упорито се опитва да се нарече родина на омлета личи и по друг знаменатален факт: във френските Алпи всяка година се провежда пищен празник, посветен на блюдото. Той съвпада с най-слънчевия ден от годината. От ранни зори се забъркват десетки омлети, а кулминацията на празника е шествие по междуселските пътища с тигани в ръка.

Разказват, че веднъж Наполеон Бонапарт опитва с приятели ястието, наречено„кокоши дар”, поднесено му в град Безие, Франция. Този омлет толкова му харесва, че императорът нарежда да се съберат всички яйца от околността и за армията му да се приготви огромен омлет. Оттогава на Великден съществува традиция да се приготвят гигантски омлети, за които отиват 15 000 яйца и 50 кг гъша мас. Различните национални кухни имат свой вкус и интересен вариант на любимото блюдо.

От 1985 г. в първия уикенд на ноември в град Абевил, щата Луизиана, САЩ, жителите отбелязват шумен празник – Ден на гигантския омлет. Пържат го от 5000 яйца, 6 л зехтин, 25 м прясно мляко и 10 кг зеленчуци. Вкусното чудовище е предпназначено за не само жителите на Абевил, но и за гостите, които в този ден се стичат от съседните щати.

САЩ

Преселниците от Стария свят живеели в Америка в сложни условия и нямали време за кулинарни глезотии. Важно било да хапнат нещо засищащо и бързо приготвено. Рецептата за американския вариант на омлета предвижда яйцата да се разбъркат със ситно нарязана шунка, картофи, лук и чушки. Впрочем и до днес в някои американски градове се отбелязват празници на омлета, което е отглас от европейските традиции.

Гърция

Гръцката цивилизация е родена по-рано от Римската империя, затова и гръцкият начин на приготвяне на омлети е още по-древен. Знае се, че варели яйцата, нарязвали ги много ситно, смесвали с мед и след това ги запържвали. В някои варианти в този вид омлет добавяли и морски дарове. Хипотезата за гръцкия произход на ястието потвърждават и някои археологически разкопки.

Италия

Италианците наричат своя омлет фритата. За плънка използват зеленчуци, различни видове сирена и месо. Плънката впрочем зависи от региона. Смята се, че неаполитански селски омлет е най-древният в сравнение с останалите. В него добавят парченца сьомга.

Испания

Испанският омлет се нарича тортиля и е на повече от 400 години. Заедно с яйцата местните слагат и пържени картофки, лук, скилидки чесън, артишок и ги пържат в зехтин. Ако в плънката се добавя шунка или чоризо, омлетът вече се нарича тортиля паисана. Всички видове омлет се поднасят и топли, и студени. За да не се бъркат туристите при избора на тортила, испанците наричат своята версия тортиля еспакола, което значи „испански омлет”, а всички останали видове са тортиля френкеса – „френски омлет”. И нещо важно, ако ще пътувате в Испания: местните се обиждат, ако тяхната тортиля се бърка с мексиканските питки тортила.

Скандинавските страни

Омлети в тези северни райони са готвили още викингите. Изобилието от риба се е отразило на кулинарните им пристрастия. Така в омлетите се появяват сьомга и треска и други вкусни морски представители. В някои стари рецепти присъства любимият на скандинавците сок от червени боровинки.

Азиатски страни

В азиатските страни има ястие, което прилича на омлета. При японците и тайландците то се появява най-рано от всички останали в Азия. В Япония предпочитат да допълват яйцата с ориз и пилешко месо и поднасят този вид омлет със специален сос. Тайландският омлет е по-близо до европейските традиции. С времето той придобива такава популярност, че вече е смятан за национално ястие. Особеният му вкус се дължи на рибения сос, лайма, фъстъченото масло и белия пипер.

Иран

Ястието от яйца и зеленини в Иран наричат кюкю. Този вид омлет е разпространен и в Азербайджан, Дагестан, Узбекистан и Таджикистан. Яйцата се разбиват с нарязани зеленолистни подправки, сол, черен пипер, орехи, понякога и с брашно, с плодчетата на един вид кисел трън, бакпулвер и шафран. Сместа се излива в загрята мазнина и се пържи на тих огън.

* Класически. Основният принцип е в съблюдаването на пропорциите. Според базовата рецепта на 1 яйце се добавя половин яйчена черупка прясно мляко. Подправя се с млян черен пипер и се пържи в масло.

* Солен омлет. Този вид е най-разпространеният. Към него спада приготвеният по класическа френска рецепта с пресни подправки и сирена. Италианската фритата и американският му събрат също са солени омлети.

* Сладък омлет. Най-разпространени са два вида: омлет суфле и омлет с извара. Последният е по-лесен от омлета суфле, просто в него млякото се заменя с извара. Може да се добави и кисело мляко или сметана. Задължително се използва захар, мед или кондензирано мляко.

Начините на приготвяне

* Във фурна. Омлетите във фурна се получават по-пухкави и се изпичат равномерно. Гаранция за великолепен краен резултат все пак си остава хубавото разбиване на яйцата с млякото или сметаната.

* В тиган. Една от кулинарните хитрости за отличен резултат е да използвате само един вид мазнина, при това тя трябва да е силно нагрята. Тиганът трябва да е с дебело дъно и не бива да сваляте похлупака, докато пържите. Дръжте сметка и за количеството добавки – ако са много, няма да се получи пухкав.

* В микровълнова фурна. В нея не бива да готвите омлета повече от 10 минути. Печете в подходящ съд, който ще поднесете и на трапезата. Освен това този начин на приготвяне на омлета позволява да се съобразите с индивидуалните предпочитания на всеки член от семейството.

* На пара. Това е най-диетичният омлет, в който са запазени всички полезни вещества и микроелементи. Подходящ е за деца и за хора със стомашни проблеми.