Автор Тема: От величието на Рила до спокойствието на Родопите....  (Прочетена 35988 пъти)

pepelia6ka

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 1368


Ох, освен да метнете една раница през рамо и да се потопите заедно с мен в преживяното......А раницата е не за друго, ами да ви тежи и  да не ви става много гот....!
Първите ни преходи са в Рила.Изходният пунк и място за отмора е семеен хотел в Говедарци.

Нещо като загрявка ...  – от Боровец, с лифта до хижа Ястребец и после се изкачваме до връх Мусала / 2925 м - най-висок на Балканите / - сравнително лесен и приятен преход, и въпреки, че има много хора  е чисто и величествено.
 Като че ли целият свят е някъде долу,  в краката ти...

 


 
 


 
 

Снежни отражения в Леденото езеро под връх Мусала :

 





Иде ред за най-сериозният ни преход – от  хижа Вада /на 1410 м ./, където оставяме колите, тръгваме към хижа Иван Вазов ,  , която е най- високопланинската хижа на Балканите, на цели 2300 метра надморска височина.


  

  
Прехода е дълъг около 11 км и с денивилация от 1100 м, но като че ли трудното катерене  беше в началото, в една гора на сянка, а после – вече на високото минаваме по  Зелени рид, където отляво се е извисил Мальовишкия циркус, с невероятни зъбери и върхове , виждат се вече и малко и от Урдините езера, а отдясно пък се подават срамежливо някои от седемте Рилски езера :

- езеро Сълзата, заедно с Харамията и Езерния връх.




- някои от Урдините езера


– връх Мальовица и част от циркуса

 

Ей-й ,  да не знаеш накъде да погледнеш..... Тук се чувстваш  дребен и нищожен пред величието на природата, а едновременно с това и доволен от себе си, че си укротил дребните си страхове и си покорил тази необятна красота Като че ли можеш да се повдигнеш на пръсти и да целунеш небето !



 


Стигаме до раздела, качваме връх Иван Вазов и продължаваме към хижата.


  
   - хижата, сгушила се под връх Калин.
За първи път се чувствам комфортно в хижа- стопаните са направили доста подобрения, близки до цивилизацията, а и  храната беше много вкусна .

 



На следващият ден се качваме на Отовишкия връх /2696 м/ :





 Ей тука вече дъхът ми спря...вървиш си по билото и пред теб в ляво  се показва по малко от всяко от Седемте езера.....и все повече и повече се уголемяват.....красота и величие!

   

 - езеро Окото


А в дясно  се е ширнала Великата Рилска пустиня- както я нарича Вазов:




  
Тук погледнах Рила с други очи и се влюбих в нея, силно и завинаги....така както от години ми е легнала на сърцето и Пирин планина. Ако имате възможност- подарете на душата си тази гледка, изумителна е – закичени с облачета върхове, , като фонтани сред сините езера.....!

 

Рила е една  прелестна земя, всичко тук е
истинско и девствено,  красиво изваяно от природата.
Сега разбрах,
че веднъж ако я усетиш със сърцето си,
ако я усетиш  под нозете си,
няма как да не ти се иска да се върнеш отново
и отново при нея.
Крачиш по  хълмове и върхове, по пътеките й,
по низините и долините на реките и поточетата й ,
любуваш се на толкова различна растителност –
от брези, пищни   дъбови и букови гори,
до величествените борове и  ели –
та  до  клекове, тревички, цветя и обвити с мъх камъни.
Гледката е шеметна, когато  и откъдето и   да я погледнеш.
 Приисква ти се да я погълнеш с поглед,
 сърцето ти подсказва
да запомниш в съзнанието си всичко видяно.

   

И тук да направя едно не-лирично отклонение- простете ми !
Иде реч за района около двете хижи на езерата, нова и стара,който покрай новият лифт,  се е превърнал / в което никой не се съмняваше, като се отпочна строителството на лифта.../, ако перефразирам думите на дядо Вазов, във Великата Рилска .....навалица. Много пъти съм го казвала, ще го кажа и тук, това място е силно енергийно,не е случайно, че тук се събират Дъновистите, 7-те езера са огледална проекция на 7-те чакри в човешкото тяло...и като такова, качването до него трябва да се изстрада, за да го усетиш още по- истински. А не, да се метнеш на лифта с найлонова торбичка пълна с кебапчета и бира, да се разположиш край първото изпречило ти се  езеро/ добре, че не всички се катерят до Езерния връх ...! ./ и да заформиш пикник....и после „ на една страна да захвърлиш кремвирш, на друга- бутилка на две строшена.....”. Не, не е  това истинския досег с природата.......

Слизаме към Урдините езера с красивите меандри към тях....Сякаш природата е загърнала земята с тревните  си халища ......:












Тази почти нереална  красота те изпълва с възхита и умиление.
Да чувстваш всяко камъче под краката си,
да чуваш водата на малки  поточета и водопади,
 да нагазиш в ледената им вода.......
Пречиства душата и те прави малко по-добър от вчера....
кара те да оцениш дребните, но  истински неща в живота,
 да  изпиташ огромна любов към майката-природа ,
към Родината...

И красивата Урдина долина, която е природен резерват с ограничен  човешки достъп.









За финал да кажа, че при такива  преходи си личи  кой от какво тесто е замесен - меко или жилаво..... ! Признавам си - понякога и аз съм се огъвала....
Толкова за Рила...


Потегляме за Родопите, но първата ни спирка е винарна Bessa valley край Пазарджик, производители на виното Енира:

Тук ни посрещнаха като скъпи гости и ни разказаха целият процес на винопроизводството- от насаждането на лозите до получаването на рубинената течност...то не било проста работа, брей – да бучнеш пръчка, и да пиеш вино.....!



Дегустирахме и от най-качествените им вина, закупихме си кашончета за в къщи и с няколко промила вино в кръвта, „живота стана по-хубав от песен”...,както го е казал поета.






Минаваме и  покрай живописния язовир Въча.



И стигаме в село Гела - Орфеевото цвете на Родопите....див и първичен свят, в чийто борови клони са скрити не една легенди и исторически тайни.....





Сякаш някой нарочно е надиплил планината,  а етажираният релеф върви от Гела , като стъпала към небето.....





 



За разлика от „високите сини планини” на Рила, тук върховете са заоблени, като купа сено, и създават усещане за спокойствие – тишината се разлива по тучните поляни, някъде се чуват чанове, крава измучи, заручи гайда.....а над цяла Гела като че ли се носи песента „Бела съм бела, юначе”- тук родена,  и оттук тръгнала по света.....И душата ти се пълни с признателност към природата, заради това съвършенно творение.....

  - Връх Турлата



– изгледи от хотелския ми прозорец. Отседнахме във вила Орлово гнездо, и останахме запленени от  уникалното й  местоположение,от прекрасния интериор и удобства в хотела, от  учтивите  и мили домакини и перфектното обслужване и чудесната  храна.





Изкачихме се до връх Орфей / 2188 м/, познат още като  Голям снежник или Шилеста чука :







А на връщане ни остана време дори за импровизирана „чушка-пръжка „ :



Направихме преход до Смолянските езера и Орфееви скали, където бяха ни приготвили родопските специалитети – баниците Клин и Пататник, чудно вкусни :








Разгледахме село Широка лъка :


 

И едно вълнуващо преживяване- посещението ни в дома на бай Дафо,емблематичният  гайдар на Родопите, който тази година направи  90 години. Един колкото гениален, толкова и скромен човек, живата легенда на родопската песен и свирня.


Не ни се тръгваше от това приказно кътче , от този почти библейски пейзаж....
Но..., продължаваме за язовир Кърджали.
Пътьом спряхме да видим Дяволският мост на р. Арда-– паметник на древното архитектурно изкуство. Изграден през ХV в. на древен път, свързващ Беломорието през Родопите с Горнотракийската низина. Дълъг 56 м., широк 3,5 м., височина на централният свод 11,5 м.







Настаняваме се в хотел Главатарски хан, на самият бряг на язовира:




 Пищна обстановка, и ресторант  с изискано меню и ефектно сервиране.....








Перперикон – тук една мила екскурзоводка- украинка, ни изнесе един наистина невероятно стойностен урок по родолюбие и патриотизъм...звучащи още по-правдиво   от устата на една чужденка.Тези земи наистина са били люлка на древна цивилизация и още крият своите тайни.....
Моят поглед....








Пещера Вулвата /пещера-утроба/ -тракийското светилище, представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на дупката е 3 метра, а ширината - около 2,50 м. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от известния ни траколог проф. Александър Фол пещери-утроби. В далечината на дупката има издълбан олтар висок около 1,30 м, който е с формата на малките срамни устни. В центъра му е направена малка дупка, дълбока около 10 см и широка 5 см, която е изсечена леко настрани. Видяното дава основание на Овчаров да прецени, че пещерата е тракийски храм от ХI-Х в. пр. Хр. Тунелът е с идеална ориентация юг-север, като входът му е от юг. На тавана му има специално направен процеп, през който точно в 12 ч всеки ден пада един слънчев лъч. Той се вижда в продължение на няколко минути, като постепенно се уголемява, като слънчев фалос , движейки се към олтара.





- изглед от пещерата...

Каменната сватба - скални образувания, наподобяващи хора, коне и животни, изваяни сред вулканични туфи. . Легендата гласи, че това е сватбено шествие, което се е вкаменило при греховните  помисли на свекъра към красивата  невеста........Формирането на тази природна композиция е започнала преди 40 милиона години.









Язовир Кърджали с неговата уникална дъгова стена :





И един прекрасен завършек на това пътуване – разходка с лодка на язовира, осъществена от любезния собственик на
, който ни разказа за 30-годишния строеж на това огромно язовирно съоръжение, за неговият поглед към нещата от живота по тези места, за фауната в язовира- преди и сега....






И финалната вечер в плаващия ресторант Моби дик,  с много прецизно и вкусно  приготвени рибни блюда :



И залеза над язовира :



До догодина по същото време......




vesela

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 8335
  • Ах, морето...
Мария, уникален разказ, просто ме....заплени :thumbup:
Снимките ти също са съвършени, уловила си всичко това, което така красиво описваш :thumbup:
А аз винаги съм казвала, че не обичам планината...сега си давам сметка, че не съм я познавала и не съм гледала по този начин на нея...май ще преосмисля...пък ако ми се отдаде възможност ще се възползвам и да видя...Истински благодаря за това вълшебство....със сигурност ще препрочета и разгледам още и още...

vens

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 1917
Уау , Пепеляшка , прекрасен разказ и снимки ! Очарована съм ! Благодаря ти  , че ни направи съпричастни с тази красота !

az_dimova

  • Главен Готвач
  • ****
  • Публикации: 854
Благодаря от сърце, че сподели с нас това вълшебно пътуване из прекрасната ни родина! Невероятно въздействащо!

mivis_75

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2424
  • Любовта минава през стомаха!!!
 pepelia6ka , голяма красота, очарована съм от разказа.  :air_kiss:

Emili

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 1921
  • Еми
Невероятна красота. Щастливка си ти, Мария. Благодаря за чудесната разходка. :air_kiss:

FINDUS

  • Помощник-готвач
  • ***
  • Публикации: 461
Страхотнен разказ,върна ме назад в годините,7 години съм живяла в Смолян.Родопите са толкова красиви ,а няма по прекрасни и сърдечни хора от родопчаните.Благодаря ти за разказа в картинки

elidrag

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2433
Марийче, много ти благодаря за този разказ и за чудесните снимки. Не съм ходила по тези места и съм очарована.

verabel

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 2036
Марийче, благодаря ти за хубавата разходка. Аз съм била на доста от местата, които описа, но нямам "дар слово" така увлекателно да пресъздам всичко.
И аз съм очарована от хижа Иван Вазов - ние спахме в бунгалата, в които нямаше ток, но това не ни пропрече да си изкараме чудесно.
На връх Мусала имаше една много пухкава писана /но това беше преди 5-6 години/.
Лифта, не съм го виждала още, но със сигурност се е загубил чара да се качиш от Паничище или Сапарева баня пеша; и хижата сигурно е много по-пълна.
за Родопите  - спали сме в хотел Маргарита в Широка лъка и се разходихме до Гела, но и това също беше доста отдавна.

Днес ще ходим на Пирин, ще спим на къмпинга на Бъндерица в събота ще се поразходим наоколо /още не сме решили точно къде/ и в неделя ще се качим на кончето.

Изи

  • Главен Готвач
  • ****
  • Публикации: 798
Мими, благодаря за виртуалната разходка, достави ми истинско удоволствие и благородно ти завидях. Обожавам планината, а миналата година бях в Кърджали на язовир Кърджали и останах очарована! :smile1: :smile1:
Това е невъзможно!-казала причината.Tова е безрасъдство! - отбелязал опитът.Това е безполезно! - отсякла гордостта.Опитай...  -  прошепнала мечтата.

pepelia6ka

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 1368

Днес ще ходим на Пирин, ще спим на къмпинга на Бъндерица в събота ще се поразходим наоколо /още не сме решили точно къде/ и в неделя ще се качим на кончето.


verabel , виж Фоторазказчето ми за Пирин- може да ти е от полза , защото е точно за тези места. Приятно катерене- Кончето е удивително място!
Да благодаря и на Сладка хапка, защото от нейните увлекателни пътеписи взех идеята да посетим Кърджалийският вилает.
А снимките са 10 пъти намалени, но дано се улавя атмосферата- радвам се, че ви харесва !


di_ani

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 1527
Мария,
очарована съм - и от снимките, и разказа ... :thumbup:

Благодаря ти! :air_kiss:
 :flower:

mistela

  • Главен Готвач
  • ****
  • Публикации: 571
 :smile1: Здравей и от мен, прекрасни снимки и увлекателен разказ - все едно и ние сме били с теб -  :smile1:
Доволна мама на дечица :)

greyeve

  • Гурман
  • *****
  • Публикации: 1103
чудни снимки и увлекателен разказ! :thumbup:

dany2

  • Калфа
  • **
  • Публикации: 112
pepellia6ka,
Голямо благодаря за великолепния пътепис! Като турист с по-дълъг стаж съм била по всички тези чудесни места - за пръв път през 1997 г. обикаляхме с раници от Кърджали до Джебел - Зимзелен, х. Боровица, с лодки през язовира  - крепостите Патмос, Деймос, Дяволския мост, х. Млечино, Орловите скали, крепостите Устра и Маласар - тогава тези места не бяха така популярни. И тази пролет съшо пътувахме из Източните Родопи.
А Рила - преходът Зелени рид, Отовишки рид е един от най-живописните; на Отовишки рид има само едно място, откъдето се виждат всичките 7 езера - и снимката ти е точно оттам.
Преди малко пак гледах снимките ти - заради времето отложихме екскурзия до Рила и станах рано.
Пожелавам ти още много екскурзии!