Весе, подхванала си я тая тема доста отдавна и вчера пак- та мисля, че е по-удачно да ти отговоря тука.
Започнали сте хубава дискусия и сте се спряли ...
Моето обяснение е много простичко : правенето на истински катък си е направо безумно трудоемка работа. Огледай се по разните "рецепти" по нета и става ясно, че кой го прави, просто трябва да има време ....
Трябва да се има предвид, че катък се е правел в едни времена, когато не е имало начин за съхраняване на млякото - а хората не са искали да ядат само сирене, а и нещо по-вкусно...
По традиция катъкът се е поднасял на по-скъпи гости, а в къщи се е ядял по по-специални поводи.
Традиционно катъкът се прави от овче мляко - юли-октомври (хората са обяснили защо), но се е правил и от козе и от биволско мляко. Може и от краве, но е още по-трудоемко пък и не е традиционно.
И това си има простичко обяснение: Поне за цяла южна България и Балкана (имам чувството, че в Северна България не е толкова популярен) традиционно е било развито овцевъдството (Странджа, Родопите) и то както преди Освобождението, така и след това - дори и в годините на социализма.
Крави, волове - да, но основно като впрегатни, за работа на нивата...
Спомените ми от 60-те и от село са пак основно за овцете.
Дядо беше овчар в ТКЗС-то и такъв е бил цял живот (Бог да го прости). Саите бяха на 2 км от селото (на баира) и там имаше около 800 овце - и четирима овчари (за всеки по 200 бройки - толкова им беше нормата). А в двора си имахме 20-а бройки овце, 2 магарета, прасета, хвъркати....
В спомените ми нещо липсват крави от село - имаше биволи, малаци и др.п.
А и овчето мляко е много по-вкусно и мазничко. Това обяснява всичко.
Ще продължа по друго време ....