Та да си продължа приказките за катъка ....
В детските ми спомени и село при Баба това беше един от моментите, които хич не обичах ... Така ме връзваха, че ....
На двора, до пещта - отстрани имаше огнище, дима от което се отвеждаше в комина й.
Баба никога не е употребявала думата "катък" - казваше му "ахчатък" или "ахчакатък"....
Правеше се винаги в последните на ваканцията (значи някъде около 10-ти септември). И винаги по два казана мляко, които се варяха последователно целия ден - на много слаб огън при постоянно бъркане ...
И през цялото време се бъркаше. Всъщност не се вареше, а се подгряваше ,.т.е. да не стига тази температура, при която започва да се надига. По някое време започваше да се сгъстява, то се виждаше с просто око - просто намаляваше като количество. Към края на варенето Баба сипваше 1/2 книжен пакет едра сол (около 0,5 кг) и още малко бъркане.
От ранна сутрин до пладне ...
После го отнасяха в занцата и се изсипваше в един голям котел.
(Занцата е зимник - най-хладното място в къщата - без прозорци и с почти постоянна температура цяла година)
От пладне до икиндия се повтаряше цялата тази процедура още един път.
Скъсвах се от висяне до казана и от бъркане с дървената лопата ... па съм отнасял и един по врата като се разсея - добре, че цялата махла диването се събирахме и се сменяхме.
След такова опушване, за награда като се изсипеше казаня при другото мляко - награда - къпане с ряката и ловене на риба в подмолите.
После няколко дни през известно време млякото се разбъркваше - пак с дървената лопатка и може би на 3-4 четвъртия ден ставаше като каша - нещо като по-рядко кисело мляко.
Тогава за мен идваше най-интересната част - с една кратуна и в глинени гърнета - от тези неглежосаните.
Баба слагаше една кърпа, връзваше я с хортумичката (тънко въженце), капака и на рафта ...
След около два месеца се пристъпваше към първата проба : гъсто, с нож да го режеш, тръпчиво и вкусно ...
(Отбелязвам изрично - никакви подкваски, никакви парченца сирене, нищо - мляко и сол).
Имаше гърненца до края на май на следващата година...
И това в продължение на дълги години - до 1983 год., когато дядо почина...
Е за катъка ще продължа следващия път ....
