от
ачало на традиционните януарски празници слага Васильвден на 1 януари, когато православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики. Още в ранните часове на първия ден от новата година по домовете тръгват сурвакарчета, за да пожелаят здраве и благоденствие, а домакините запретват ръкави.
За да е пълна годината
За да има изобилие, да е годината пълна със здраве и радост една от кулинарните традиции е да се приготвят пълнени ястия: солени и сладки печива с плънка, пълнени зеленчуци и месни рула с пълнеж, например пълнените сарми на Йордановден са класика, а десертите с пълнена тиква – често приготвяни!
Вярвания и традиции
Празникът на 6 януари, когато според библейската легенда Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан, се нарича още Богоявление, заради вярването, че в момента на кръщението небето се отворило и Светия дух във вид на гълъб слязъл при Христос, а отгоре се разнесъл глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.
Свещеникът хвърля кръст в река, езеро или в морето, а ергени и млади мъже се хвърлят да го търсят. Вярва се, че този, който го намери и извади, ще е здрав и щастлив през цялата година. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита, а който през нощта срещу празника си пожелае нещо, то ще се сбъдне.
На следващия ден, 7 януари, православната църква чества Йоан Кръстител, последният старозаветен пророк, наричан още Предтеча. Той предрича идването на Исус Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
