ВЪРКОЛАЦИ ДЕБНАТ МЕЖДУ ПЕТКОВДЕН И ДИМИТРОВДЕН

Дните между Петковден и Димитровден са преходни, хаотични, дни, в които отвъдни същества лесно прекрачват в нашия свят. Народът ги нарича „щури“, защото караконджули, вампири, върколаци и таласъми бродят около къщите нощем.

Старинни обреди ни предпазват от тях

 

Според народните поверия св. Петка е леля на св. Димитър. Веднъж тя спасила племенника си, като измолила от Господ да го освободи от заточение в долната земя. След този инцидент светът пак тръгнал по старому, пак започнал да се празнува и Димитровден.

 

Като остатък от легендата обаче се запазило поверието, че дните между Петковден и Димитровден са преходни, хаотични, дни, в които отвъдни същества лесно прекрачват в нашия свят. Народът ги нарича „щури“, защото караконджули, вампири, върколаци и таласъми бродят около къщите нощем. На места се вярва, че по това време излизат и душите на мъртвите, затова празнуват Петковденска задушница.

 

През тези дни се смята, че опасността от вълци е най-голяма и много от вярванията и ритуалите са свързани с това:

 

Ако мъж облече дреха, ушита в тези дни, той и стадата му ще бъдат нападнати от вълци. Разказва се и една поучителна история за неразумната жена, която закърпила дрехата на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който откъснал само кръпката от рамото му и си отишъл. Ако пък, не дай Боже, мъж умре, облечен с такава дреха, ще се превърне във върколак или вампир.

 

Жените завързват острието на ножиците с червен конец, за да стоят затворени челюстите на вълците и да не нападат стадата през зимата.

 

Не бива да се работи с игла, дарак, гребен, нож – всички те напомнят за вълчите зъби и трябва да бъдат прибрани.

 

Семейството не изхвърля пепелта от огнището, защото се смята, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят.

 

Ритуалната питка за празника е украсена с фигурки на овце, заградени с ограда и пазени от осторожен овчар.

Сподели с приятели