Веселата история на еклерите

През 1533 г. 14-годишната италианска благородничка Катерина Медичи пристига във Франция, за да се омъжи за бъдещия френски крал Анри ІІ. С нея пътува огромен антураж от придворни и слуги, между които и много готвачи, които бързо се заели с префасонирането на френската кухня по италиански образец.

Един от тях, сладкарят Пантерели, ги поднася на Катерина Медичи за първи път през 1540 г. и ги нарича на свое име. Не се знае със сигурност дали Пантерели е донесъл рецептата от родината си или я изобретява на френска земя, но вкусните сладкиши от парено тесто, които по това време се оформят като малки топчици, дълго време се казват „пантерелки“. Приготвят ги с различен пълнеж – сладък или солен и те бързо стават любими на французите. Дразни ги само тяхното име, звучащо прекалено по италиански, и скоро след смъртта на Пантерели без никаква причина сладките биват прекръстени на „попленки“.

През късното Средновековие облите „попленки“ се радват на популярност не само заради вкуса си, но и защото са повод за забавления и шегички. Готвачите ги слепват по две, така че да наподобяват женски бюст, което предизвиква оживен кикот сред гостите в аристократичните салони.

В средата на XVIII век известният сладкар Авис подобрява рецептата и на свой ред променя името. Тъй като кръглите надути топчици му напомнят за малки зелки, той ги кръщава „шу“ („зелка“ на френски). И до сега в интернационалния език на готварската гилдия (който в по-голямата си част е френски) „шу“ се нарича пареното тесто, от което се приготвят еклерите, профитеролите, тулумбичките и т. н.

В началото на XIX век прочутият кулинарен ас Антоан Карем, който систематизира всички ястия и създава френската кухня в днешния ѝ вид, доусъвършенства рецептата и прави класическото парено тесто, което се използва и до днес.

- Кръглите топчици се наричат „профитероли“.

- Когато се оформя на тънки линии и след това се пече, се получават любимите еклери.

- Ако се шприцоват във формата на колелце, се получава „Пари Брест“, кръстен на прочутата колоездачна обиколка.

- За сватбени тържества се сглобява конус от профитероли, слепени с карамел, който се нарича „крокенбуш“.

- Профитеролите със солена плънка са стотици видове, но най-популярни са „гужер“. Гарнират се със сирене, към което понякога се прибавя и бекон.

Легендата за монахинките

Ако се слепят голям и малък профитерол, пълни със сладък яйчен крем, се получава„релижиьоз“ (монахинки).

Историята за създаването им е следната: монахините от манастирите Алзасиен и Мармутие приготвяли блюда за някаква празнична гощавка. Изведнъж вътрешностите на някоя от сестрите издали остър и непочтителен звук. Монахините избухнали в бурен смях, при което от ръката на една от тях се стекла капка тесто и паднала в тигана с горещото олио. От високата температура то бързо се издуло, а когато разрязали опърженото топче, се оказало кухо отвътре. Така се родили сладките „монахинки“,които достойно се вписали в голямото семейство на сладкишите от тестото „шу“.