Великден в Мексико

Местните жители са енергичен и весел народ, денем и нощем прегърнал китарите и развял пъстри поли в буйни танци и не е чудно, че Великден се празнува шумно и дълго. Тукашната Пасха е наистина грандиозно събитие – най-важното в живота на особено религиозните мексиканци. На него са посветени 14 празнични дни, през които никой не ходи на работа, а децата излизат във ваканция. Впрочем, великденските традиции в тази част на Америка са донесли със себе си испанските конквистадори и затова не е случайно, че се родеят с нравите на Европа от XV век.

Първата от двете празнични седмици в Мексико нарича Света седмица - Semana Santa (това е цялата Страстна седмица, от Цветница до Великден), а втората - Semana Pascua (от Възкресение до следващата събота). Всичко започва още от Връбница (Цветница).

Уличните шествия, увенчаващи началото на празниците, са като калейдоскоп от цветове, звуци и аромати. Навсякъде се веят с гирлянди от пъстра хартия, по тротоарите димят сергии с национални лакомства. С особена популярност се ползват уличните почерпки с охладен млечен крем с чаша agua fresca – ароматизирана вода с парченца диня, ананас и други плодове. Но семействата, изпълнили улиците, с удоволствие хапват и кесадиля, такос, тостадас и въобще всичко, което многобройните сергийки им предлагат.

Кесадиля са хрупкави, навити плоски царевични питки, пълнени със сирене, и след това запържени. Плънките могат да са много повече, все възхитително вкусни: гъби с чесън, чоризо със сирене, месо със зеленчуци...

Любима бърза закуска са и друг вид царевични питки - тако, обикновено с плънка от риба, месо или зеленчуци, поднасяни със сос с кориандър.

Едно от традиционните блюда на мексиканската улична кухня са и енчиладите, които се пълнят с пилешко месо или сирене със салса.

Но кралицата на уличното хапване се нарича тамалес: многобройни и различни вкусни хапки – от пикантни до напълно сладки. Обикновено в бананови листа се слага тесто, което се пълни със сос и плънка от свинско, риба или пилешко, домати, лук, чесън и подправки. Всеки регион на Мексико си има уникална рецепта.

На Велики петък в цялата страна се организират дългоочаквани процесии, церемонии и ритуали. Повечето от големите събития включват и драматични постановки, в които да се участва е голяма чест. Цели градове се превръщат в театри, а актьорите в ролята на Исус се готвят за този миг много месеци преди това, пречиствайки душата и тялото си с помощта на семействата и съгражданите си. Окичени с венци от тръни, исусовците влачат на гръб масивни кръстове на огромни разстояния. Спектаклите носят имена на библейските сюжети: „Тайната вечеря и предателството”, „Съдът и пътят към Голгота”, „Разпъването и възкресението на Христос”...

На Велика събота („събота на Славата“) освен освещаване на храната се устройва публично изгаряне на хартиени чучела на Юда. Те са окичени със звънчета и с фишеци с барут, които в кулминационния момент се взривяват, а градовете и селищата се съревновават с размера и оригиналността им.

Особено зрелищно през Страстната седмица се празнува в Истапалапа, квартал на брега на езерото Тешкоко. Традицията от 1843 г. е свързана с жестока епидемия от холера. Когато болестта по „чудодеен” начин отстъпва, жителите благодарят на Господ за проявената милост и оттогава всяка година представят „на живо” страданията на Исус. Представлението се посещава от над 2 милиона жители и гости на столицата, а в сцените са заети 2000 самодейни актьори. За реда на улиците следят 3 хиляди полицаи.

В малкия очарователен град Такско, част от мексиканския щат Гуереро колониалната атмосфера, прелестната архитектура и калдъръмените улички са завладяващи. Една от забележителностите е катедралата Santa Prisca, изградена преди 250 години, в която на Великден се стичат стотици. Такско е известен и със своите „каещи се”, които доказват вярата си, като се самонараняват и носят огромни религиозни предмети – традиция от европейското Средновековие и привнесена от испанците преди повече от 500 години.

В един от най-красивите мексикански градове – Сан Мигел де Алиенде, известен с богат културен живот и приятен климат, от векове се поддържа традицията да се палят чучела на Юда. Те се изработват от дърво и запалени, горят дълго. Тълпата, доволна от символичното наказание на предателя, се стича към тържествените служби в някоя от многобройните катедрали. Най-впечатляваща е La Parroquia de San Miguel Arcаngel от XVII век, създадена от самодеен архитект, влюбен в готическите катедрали на Европа, които обаче бил виждал само на картичка.

И индианците празнуват Великден! В по-отдалечени региони на Мексико, като Медния каньон, местните жители смесват християнското вероизповедание с древните традиционни ритуали, отдавайки почит на своето испанско и индианско наследство. Вълнуващ е вълшебния свят на индианците тараумара, които посвещават безкраен ритуален танц на католическите светци. Ритмичният барабанен звук, вкусът на националната царевична напитка тесгуино и величествения каньон – един от най-красивите в света, потапя гостите в магичния и загадъчен свят, където езическите вярвания на коренното население хармонично са се сплели с християнските обичаи, давайки начало на необикновена традиция за празнуване на Великден.

След празничното богослужение и светото причастие мексиканците се отдават на най-веселите танци и невероятно шоу с фойерверки, които продължава до разсъмване. Самият Великден е озарен от светла радост и тихи семейни срещи. Вече няма помпозност, хората се стремят да прекарат деня в компанията на най-близките си, събрани на празнична трапеза. За разлика от традицията у нас тя не е задължително да бъде непременно у дома – може и на ресторант или дори на пикник край морето. Това впрочем вече е хит сред мексиканските семейства.

Основното блюдо в повечето семейства е печено прасенце на грил. Но мексиканците обичат и агнешко. Запазена е древна рецепта, пристигнала от Европа и приписвана на Талейран, за приготвяне на великденска агнешка главичка – паскалина. Главичката се пълни с агнешки дроб, бекон и зелени подправки и се запържва в масло. Поднася се в кръгло блюдо заедно със сварените в бял бульон агнешки крачета и момици, запържени в бекон. Всичко се гарнира с крокети от език и мозък и се полива със сос велуте с лук.

В „Кулинарен речник” на Александър Дюма се описва как мексиканците пълнят 6-месечно агне с агнешко месо, варени жълтъци, сухар и наситнени зелени подправки. Овкусяват плънката с 4 аромата: млян бял пипер, индийско орехче, джинджифил и канела. Агнето се обвива с бекон и се пече. Поднася се със зелен сос или с рагу от трюфели.

Днес тези сложни и трудно изпълними рецепти почти не се правят. Вместо тях на трапезата се поднася по-различен вариант на агнешкото „Паскалина”.

Време за приготвяне: 2 ч + 2 престой

4 порции

Необходими продукти:

1 кг агнешко месо от бута, без кост

микс млени подправки: бял пипер, индийско орехче, джинджифил и канела в

равни пропорции

5 яйца

300 г бекон

2-3 връзки зелени подправки: магданоз, копър, кориандър

200 г галета

За гъбения сос:

3 с. л. масло

200 г гъби

1 скилидка чесън

1 и 1/2 ч. ч. сметана

1 ч. л. настъргана лимонова кора

млян черен пипер и индийско орехче на вкус

3 с. л. настъргано сирене

Приготвяне:

1. С остър нож оформете правоъгълник от агнешкото месо, начукайте го леко и натрийте с микса от подправки. Оставете да престои така около 2 часа. През това време сварете и охладете яйцата.

2. Наредете резени бекон на правоъгълник, колкото е парчето агнешко. В средата му сложете ивици бекон, отгоре - ситно нарязаните смесени листенца от зелените подправки. Върху тях наредете обелените и нарязани на едро яйца. Поръсете с галетата.

3. Навийте на руло и стегнете с кулинарен конец. Премесете рулото в намаслена тавичка и го запечете в умерена фурна до готовност – не по-малко от 1 час.

4. Поднесете го с доматен сос или най-добре с гъбен сос. За него Разтопете маслото в тенджерка и запържете на умерен огън ситно нарязаните гъби.

5. Добавете чесъна, сметаната, лимоновата коричка, пипера и индийското орехче, разбъркайте и оставете на гъня 1-2 минути. Сипете настърганото сирене и оставете соса на огъня още 1 минута.

Време за приготвяне 1 ч и 15 мин + 2 ч престой

8-10 порции

Необходими продукти:

4 френски франзели

4 с. л. масло

1 л вода

350 г кафява захар

4 пръчици канела

6 карамфилчета

3 ч. ч. настъргано сирене тип чедър

1 ч. ч. стафиди

цветни захарни пръчици за украса – по желание

Приготвяне:

1. Загрейте фурната до 180 градуса. Нарежете франзелите на резени с дебелина 1 см, намажете ги с масло от двете страни и ги наредете в тавичка, покрита с хартия за печене. Подсушете ги във фурната по 3 минути от всяка страна. Извадете ги и ги охладете.

2. Сипете водата в тенджерка, добавете захарта, канелата и карамфилчетата. Загрейте до кипване, намалете огъня и варете сиропа 20 минути, като от време на време разбърквате. Свалете от огъня, похлупете съда и оставете сиропа да престои 2 часа. Извадете канелата и прецедете.

3. В намаслена тавичка подредете на последователни пластове по 1/3 от продуктите: хляб, стафиди, сирене. Полейте с половин чаша сироп. След 15 минути продължете по същия начин. Повторете още веднъж и оставете да престои още 15 минути.

4. Покрийте с фолио и сложете пудинга да се запече в умерена фурна за 40 минути. Свалете фолиото и печете още 15 минути до златистокафяв цвят. Поръсете с цветните захарни пръчици или украсете по избран от вас начин и поднесете капиротадата топла.