Не случайно за ваниловия аромат специалистите твърдят, че той е едновременно еротичен и невинен и че съединява в себе си екзотиката и загадката на източните благовония, романтиката на цветния букет, сложните и дръзки съвременни ухания и отпускащите сладки нотки.
ТРОГАТЕЛНА ЛЕГЕНДА ЗА ПОЯВАТА НА ВАНИЛИЯТА
разказват индианците от Централна Америка.
В незапомнени времена се родила принцеса с удивителна красота. Наричали я Утринна звезда. Родителите й не искали да се омъжи за обикновен човек и затова я направили жрица на богинята на плодородието. Веднъж, разхождайки се в гората, тя срещнала прекрасен принц на име Млад Елен и двамата се влюбили. Разсърденият жрец на богинята на плодородието обаче ги убил. Скоро на мястото на тяхната гибел израснал храст с изумруденозелено виещо се стебло, окичено с нежните бледи цветчета на необикновена орхидея. Когато те увехнали, на тяхно място останали кафеникави пръчици, излъчващи божествен аромат. Така на земята се появила ванилията.
ИНДИАНЦИТЕ ВИСОКО ЦЕНЕЛИ ВАНИЛИЯТА
и я използвали като разменна монета. Знае се, че на тях светът дължи и появата на шоколада. Прочутата си напитка чоколатъл те приготвяли от какаови зърна, ванилия, карамфил, лют пипер и други подправки. На чашка от нея обаче можели да се наслаждават само вождовете, знатните членове на племето и воините. Смятало се, че тя допринася за мъжкото либидо и потенция и че най-голяма заслуга за това има ванилията. Не случайно вождът на ацтеките Монтесума не оставял без внимание своите 600 жени и дал живот на 50 деца!
В ЕВРОПА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ЧУВА ЗА ВАНИЛИЯТА
през 1529 г. благодарение на испански свещеник от Мексико. Пристигналите в Америка испанци пренесли чудодейната любовна напитка в Европа. През XVIII и XIX в. лекарите вече съветвали мъжете с проблеми да пият ванилова отвара. Впрочем за справянето с тях допринася не само вкусът на ванилията, но и нейният аромат. Испанците, завърнали се от Новия свят, разказвали, че индианците носели в шапките си пръчици ванилия и ги слагали в жилищата си, а телата си натривали с ванилово масло.
В миналото ванилията се ценяла буквално като злато, в Мексико дори съществувала каста на ваниловите крадци, а фермерите бележели със специален знак всяка пръчица, за да си я познаят в случай на кражба. Днес в света се употребяват около 2000 тона натурална ванилия.
ПЪТЯТ НА БОЖЕСТВЕНАТА ПОДПРАВКА ДО ТРАПЕЗИТЕ НИ
започва със събирането на прецъфтелите „клончета“ от лианите на два вида орхидея - Vanilla planifolia и Vanilla pompona, които цъфтят на третата година след насаждането и то само за броени часове – от обяд до полунощ!
Събраната реколта се потапя за 20 секунди във вода с температура 80-85 градуса и после се увива във вълнени одеяла за 1 седмица. През това време шушулките придобиват кафяв цвят и специфичен аромат. Следват няколко месеца досушаване на открито, докато шушулките станат още по-ароматни и по-тъмни, почти черни, със специфичен бял налеп от кристалчета. Във ваниловите плантации по света за всичко това се използва предимно ръчен труд – най-трудоемки са подпирането на стеблата на лианите, опрашването на всяко цветче и събирането на реколтата.
Днес най-крупният производител на подправката е Мадагаскар, а най-качествените ванилови шушулки са меки, мазни, леко извити като бастунчета и с тъмен, почти черен цвят. Те имат устойчив аромат, който може да се запази дори 40 години. Светлите, трошливи и отворени шушулки са с ниско качество.
