Обредната трапеза на Петковден
Петковден - 14 октомври - е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлия сезон и настъпването на зимата. На този ден стопаните се разплащат с наетите за лятото ратаи, овчари и надничари. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като „мърлене” или „овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да работят нищо - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
С Петковден започват семейно-родовите чествания, ето защо нашият народ казва, че „св. Петка повежда празниците”. Понеже се разпускат ратаите и гурбетчиите поемат към дома, е подходящо време да се започнат и сватбите, като се подготвят дружините със сватовници и годежници. На всякъде се организират хора и веселия, на които се извършват сглядите – харесванията между бъдещите съпрузи и договарянията на бъдещите женитби.
Според народните вярвания св. Петка е закрилница на жените и присъщите им дейности. В навечерието на празника невестите, които не могат да заченат, преспиват край църква или параклис на нейното име, където има аязмо с лековита вода, от която на сутринта пият и се мият с нея.
Съществувало вярване, че ръката на Преподобната майка Петка посочвала къде под земята има животворна вода и на кое изворче или кладенец водата е целебна. Ако селото си имало аязмо, всички се събирали там. Правел се общоселски курбан. Клало се е общинско животно – обикновено мъжко животно с бял цвят, което се опява от свещеник. За курбана жените носят вино, ракия и опечени от тях хлябове – „света Петка“.Редно било и по домовете си да занесат по паница от курбана.
Ако няма селски курбан, родът се събират около домашната трапеза. Домакинът коли овне, което се готви на гювеч, яхния с праз и червени пиперки или курбан чорба. Стопанката меси няколко погачи – малки за раздаване на другари и близки и една голяма наречена „Света Петка”. Тя се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и дава на всеки по парче, нарочвайки му късмет и здраве. На масата има още сарми – зелеви или лозови, шкембе, ястия с праз, млечна баница. За десерт се хапват ябълки, грозде, круши или каквото е прибрано от полето и гората.
Имен ден празнуват Петко, Петкана, Параскева
Турта „Боговица” с мак и сусам
1 ч
8-10 порции
1 кг брашно
500 г кисело мляко
100 мл олио
1 ч. л. сол
1 ч. л. сода бикарбонат
3 яйца (1 жълтък за намазване на питкa)
сусам и мак, за поръсване
1. Пресейте брашното в купа, направете в него кладенче и сипете яйцата, солта и размесеното със содата кисело мляко. Разбъркайте и замесете меко тесто.
2. Разделете го на еднакви малки топки и ги наредете в намаслена и набрашнена тава. Намажете туртата с разбития жълтък и поръсете със семената.
Яхния от овнешко с червени пиперки
1 ч и 50 мин
4 порции
1 кг овнешко месо
5-6 с. л. мазнина
сол на вкус
1 пълна ч. л. червен пипер
2 глави кромид
2-3 моркова
500 г червени пиперки
4-5 домата
3-4 картофа
магданоз или черен пипер
1. Нарежете овнешкото месо на средно големи късове, измийте ги със студена вода, подзсушете ги и се сложете да се пържат в мазнината.
2. Щом месото се позачерви, го поръсете със сол и с червения пипер и добавете ситно нарязания кромид и морковите - на тънки колелца. Сипете вода, колкото да се покрие месото, и оставете да ври, до полуомекване.
3. Пиперките изчистете от семето, нарежете ги на едри парчета и заедно с нарязаните на едро обелени домати сипете при месото. Прибавете картофите, нарязани на колелца.
4. Варете ястието на умерен огън, докато остане почти на масло. Поднесете го поръсено с магданоз или черен пипер.
ОЩЕ СТРАХОТНИ КУЛИНАРНИ ИДЕИ ЩЕ НАМЕРИТЕ В КНИГАТА „СТАРИННИ РЕЦЕПТИ ЗА ПРАЗНИЦИ И ОБРЕДИ“.
