Саварините – сладкишът на признателността

Сред най-прочутите блюда с имена на хора безспорно е кексчето, пропито с възхитителен сироп и познато в цял свят като саварина.

Сред най-прочутите блюда с имена на хора безспорно е кексчето, пропито с възхитителен сироп и познато в цял свят като саварина. Повечето му почитатели, са чували, че е наречено на прочутия кулинар французина Жан Антелм Брия-Саварен. Съществува обаче и една странна версия за произхода му, свързана със

 

ЗАМЪЦИ, ОБСАДИ И ПИРШЕСТВА 

Според нея в Англия по времето на управлението на крал Едуард I войските му превземат град подир град. Нито една крепост не устоява на щурма им и скоро започват да ги наричат „покорителите на стените“. След поредната победа кралят заповядва на своите сладкари в знак на уважение към пълководците да изпекат огромен сладкиш, наподобяващ крепост – лакомството трябвало хем да може да се яде, хем бързо да се... разруши. Сладкарите дълго си блъскат главите как да изпълнят заповедта и накрая решават да я сътворят, като изпекат огромен брой кексчета с кубична форма, подобно на скалните блокове, от които вече се строят крепостите. На пиршеството пълководците с лекота я „превземат“ и след това с голямо удоволствие изяждат стените и бойниците й от кексчета. 

По онова време никой все още не ги нарича саварини, но от кухните на Едуард I те постепенно завладяват Европа макар и с променен състав и вкус – те вече са от ронливо тесто, сочни и сиропирани. Пекат ги в специални малки формички и ги увенчават с розички от маслен крем или пък им придават форма на пръстен и в средата ги пълнят с плодове или крем.

 

„КАЖИ МИ КАКВО ЯДЕШ, ЗА ДА ТИ КАЖА КАКЪВ СИ“ 

Според друга версия саварините са дело на френските сладкари братя Жулиен, но от 1856 г. носят името на прочутия им сънародник, който бил истинският вдъхновител за появата им. Личността на кулинарния теоретик, епикуреец и писател от XVIII в. Жан Антелм Брия-Саварен е изключително интересна. Освен всичко това той е френски депутат, кмет и съдия, станал известен, макар и след смъртта си, с кулинарната си енциклопедия „Физиология на вкуса“.

Към своята родна фамилия той добавя и втора – Саварен, след смъртта на леля си, която му оставя наследството си при условие, че Жан носи и нейната фамилия. В Дижон бъдещият кулинар изучава право, химия и медицина, който никога не забравя, че родината му е прославена с кулинарни шедьоври като „Раци от Нантюа“, „Телешки стек с гъби“ или „Пуйка с трюфели“. Събитията около Френската революция го прокуждат в Швейцария и Холандия, а по-късно и в Америка. През 1825 г., след връщането му в родината, излиза енциклопедичния му труд, който бързо става сензация в Париж. Той всъщност е кулинарно-философско-автобиографичното произведение, в което има такива крилати фрази като тези: „Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си“, „Съдбата на нациите зависи от тяхното хранене“ или пък „Десерт без сирене е като красавица без очи“ . Впрочем на последното си твърдение Жан Антелм дължи назоваването на негово име на още един кулинарен шедьовър – великолепното меко сирене брия-саварен.

 

КАК ДА СИ ПРИГОТВИТЕ САВАРИНИ 

Тестото трябва да е меко и по-скоро да прилича на гъста каша. За да се получат чаровните шупли, сложете повече мая. За предпочитане е да използвате метални формички, в които тестото се изпича по-добре и саварините стават по-шуплести, което е важно за по-доброто сиропиране. Трябва да си отделите време, през което сладкишът да престои в сиропа. Той не трябва да нито твърде гъст – саварините няма да се пропият докрай с него, нито твърде рядък – ще изтече бързо и те ще засъхнат. Най-сполучлив е приготвеният от един литър вода и 500-600 г захар. В топлия сироп сипете по избор ром, кирш или калвадос. Студените саварини поливайте с горещ сироп, но горещите, току-що извадени от фурната – с топъл. Увенчайте саварините с крем шантий, дипломат, мока крем или друг по ваш вкус.

Сподели с приятели