Всичко за ЛЕЩАТА

Лещата (Lens Culinaris) принадлежи към семейство Leguminosae (Бобови). Съществуват две основни вида леща - едрозърнестата и персийската леща, чийто зърна са от малки до средни по размер. В рамките на тези две големи групи съществуват много разновидности.

© iStock.com

Лещата (Lens Culinaris) принадлежи към семейство Leguminosae (Бобови). Съществуват две основни вида леща - едрозърнестата и персийската леща, чийто зърна са от малки до средни по размер. В рамките на тези две големи групи съществуват много разновидности.

Лещата се използва в почти всички страни по света и е основна суровина в много кухни. Тя е едно от най-старите култивирани растения. Смята се, че произлиза от Югозападна Азия и Северна Сирия. Съществуват археологически сведения за отглеждане на леща от преди 6 000 г. пр. н. е., а семена от нея са намирани в египетски гробници 2400 г. пр. н. е.

Лещата съдържа въглехидрати, минерални соли и целулоза.

Тя е вариво с богато съдържание на белтъчини, чието разграждане е малко по-продължително в храносмилателния тракт, отколкото на другите бобови растения.

В нея се съдържат минерални соли на фосфора, магнезия, калия и калция. Срещат се и множество микроелементи като желязо, мед, манган, цинк, хром, кобалт, сяра, йод и др. Тя съдържа в себе си витамини от групата В, витамин С и каротин.

Високо калорична храна е (212 ккал на 100г) и не се препоръчва на хора с наднормено тегло, както и на имащи проблеми с храносмилането.

© iStock.com

Видове леща

Съществуват безброй разновидности, но най-популярни са кафявата, червената и зелената леща.

  • Кафявата леща е позната още като континентална или египетска. Тя е най-евтина и най-достъпна. Зърната й запазват формата си по време на готвене. Обикновено се препоръчва да се вари 35 минути, но най-добрият вариант за приготвянето й е към водата да се прибави малко олио и ястието да се вари не повече от 20 минути, за да не се разкашка.
  • Червената леща има по-сладникав вкус. Тя се сварява за доста по-кратко време и е подходяща за приготвяне на крем супи.
  • Зелената леща е най-качественият и най-скъпият вид. Тя има богат вкус и остава леко твърда и хрупкава след варене. Използва се за приготвянето на салати. Първоначално е растяла само по вулканичните почви на Puy in France, но днес се отглежда и в Северна Америка и Италия.
  • По-рядко срещани, но интересни са хайверовата леща, която, както подсказва името й, е черна и лъщи, когато е сварена, и „бялата леща“, която представлявала челна леща, чиято обвивка е обелена. Тя е много мека и е подходяща за охладени салати от задушени зеленчуци и смеси за пълнене.
© iStock.com

Приготвяне

Едно от предимствата на лещата пред останалите бобови е, че не се нуждае от накисване преди готвенето. Все пак, ако се накиснете за час-два, ще се съкрати времето за варенето й наполовина. Добре е преди готвене лещата да се измие добре със студена вода и да се почисти от случайно попаднали камъчета и от развалени зърна. Количеството вода, с което се залива лещата, трябва да е в пропорции 3 към 1.

При варенето не трябва да се прибавят киселини, например оцет, защото това забавя процеса на сваряването.

Времето за сваряване на различните видове леща е:

  • Кафява леща35 минути
  • Червена леща10 – 15 минути
  • Зелена леща 20 минути

Хитринки

  • Лещата може да се замрази, но след размразяването, времето й за варене трябва да се намали, за да се запази структурата й.
  • Най-добре суровата леща се съхранява на хладно и сухо място.
  • Лещата увира по-бързо ако се вари без сол.