Пиратите – старинните гурмани на моретата

Колкото и да е странно, именно морските разбойници, умели в ограбването на търговски кораби, пристанища и малки градчета, научават света да се храни вкусно и с ястия, които по-късно се смятат за особено изискани. Плавайки и плячкосвайки с години из моретата, тези свирепи мъже по неволя получават обширни и ценни кулинарни познания и успяват да направят и най-невзрачния продукт вкусен и питателен. Има мнения, че хората, които попадат на пиратските кораби и съставят „трудовото ядро“ на екипажа, изобщо не са патологични маниаци и убийци, а обикновено бивши докери, демобилизирани матроси и рибари, водени от отчаяното желание за лесна печалба и лек живот – все неща, които не са имали в миналото. Но основна част от очакваното щастие за тях се оказва единствено храната – калорична, разнообразна и най-важното: без ограничения.

В корабните дневници

От тях научаваме, че преди отплаване в трюмовете на пиратските кораби се трупали планини от меса, специално приготвяни още на брега - най-често опушвани така, както правят индианците. Запасите включвали сухари, сланина, грах, фасул, солена риба, зеленчуци, вода в бъчонки, вино, ром и още куп спиртни напитки... Разбира се, всичко това свършвало бързо, затова страховитите мъже често трябвало да се изхранват с щедро поднесените от морето дарове, превръщайки се постепенно в истински спецове в готварството с онова, което имали под ръка.

Те така се усъвършенствали в грижата за изхранването си, че със страст на истински гурмани и почти професионално оценявали качествата на дивеча, уловен по бреговете, спорели за кулинарните достойнства на пъдпъдъците пинтадас, чието месо приличало на кокоше, обсъждали вкуса на тлъстите диви гълъби и необичайно апетитните езици от фламинго, сравнявали месото на гигантските птици морски фрегати, което наподобявало телешкото, с това на белия рибояд, което било черно на цвят.

В пожълтелите страници се откриват и записки за придобитите по време на набези хранителни продукти. През 1680 г. например екипажът на прочутия буканиер Бартоломю Шарп напада градчето Ла Сирена на перуанското крайбрежие, където намира необичайна реколта от гигантски ягоди. Буканерите и не помислят да си тръгнат, преди да я изядат напълно. Което не им пречи след това да опожарят градчето до основи.

Заедно с отмъкнатите скъпоценности, пиратите товарят на борда бурета със сусамово и кокосово масло, зеленчуци, мед, пресни плодове... В открито море те си угаждат с лимони, дини, портокали, нарове, ананаси, праскови и пъпеши. И ги ядат не просто заради удоволствието, но и защото явно отлично разбирали ползата от съдържащите се в тях витамини.

Щом акостират на сушата, пиратите се заемат с подготовка на храната си за следващите месеци в открито море. Яки мъже с пистолети тръгват из джунглата и покрай лова набират и ароматни диви цветя, които по-късно забъркват в 10-20 кг шоколад и захар. От местните жители научават и други кулинарни тайни. Например едно от любимите си лакомства – авокадото те не ядат просто така, откъсвайки го от дървото. Изчакват 2-3 дена да омекне добре, обелват го и смесват бяло-жълтата му сърцевина със сок от лайм и захар – получава се отлична изискана закуска. От плодовете на бодливия кактус опунция пък си правят прохладна напитка.

Достоверни сведения за живота на пиратите-буканиери – повечето с френски произход, оставя един холандски лекар, живял сред тях 6 години - Александър Оливие Ексквемелин. Той разказва за месо, приготвено с букан – принадлежност, заимствана от индианците. Буканът е правоъгълна рамка на крачета, върху която се кръстосват зелени пръти, а на тях се нареждат късовете месо. То се опушва бавно, придобивайки при това нежен и пикантен вкус. Така пиратска решетка дава име на част от пиратите, а думата, пътешествайки през столетията и по вълните на различни езици, се превръща в английския в познатото ни днес барбекю.

Когато варят месото, буканиерите събират изплувалата на повърхността мазнина в издълбана тиква и ѝ добавят лимонов сок и пипер. Полученият сос наричат "пиментад" и на борда в него топят храната си, разказва още Ексквемелин.

Интересна е и закуската им, описана от него: варени картофи, подправени с лимонов сок, свинска сланина и испански пипер. Ядат картофите с хляб и прокарват залците с маби – напитка, приготвена от накиснати във вода обелени картофи, които за няколко дни ферментират – получава се нещо кисело, но полезно и – твърдят плантаторите –доста приятно. Рецептата, както се досещате, е индианска.

И кралете завиждат на „страшилищата на моретата“

Спокойно може да се твърди, че пиратските блюда по онова време са били доста по-изискани от тези, сервирани на кралските трапези – на тях например много рядко и само в тържествени случаи се е поднасяла супа от костенурки, докато „страшилищата на моретата” са ги ловели на воля из водите на Антилските острови и после са устройвали истински пирове.

Перлените стриди също не са били разкош, а всекидневие за тях – варели са ги по индийска рецепта и после са ги сушели, нанизани на връвчици, на слънце, за да са годни за дългите дни в морето. Английският пират, изследовател и мореплавател Уилям Дампир в книгите си сравнява кулинарните достойнства на червените омари пред обикновените черни – тема, по която и някогашните крале са нямали мнение.

„Хапни салмаганди и умри!“

Най-прочутото блюдо на пиратите цели столетия е именно салмаганди: пушено, осолено или мариновано във вино месо – от костенурки, глигани, кокошки, гълъби или патици, смесено с варени яйца, аншоа и морски дарове. Понякога добавяли зеле, манго, лук, маслини и маринована сърцевина на палмово дърво. Царят на тази смес бил картофът, често маринован. „Хапни салмаганди и умри!“ е реплика на уелския пират Бартоломю Робъртс или Черния Барт, ограбил повече от 400 кораба през живота си. На 10 февруари 1722 г. той закусва с великолепно приготвено салмаганди, но само 2 часа по-късно загива от топовните изстрели на военен кораб.

Ако искате и вие да се почувствате волни и, като в песента на Стефан Вълдобрев, с „чорлави глави – като пирати...“, да пеете и да чакате зората, пригответе си нещо наистина пиратско! Ето възможност за ястия със съвременен кулинарен прочит.

Време за приготвяне: 50 мин

2 порции

Необходими продукти:

10 скариди

4 скилидки чесън

сол и млян черен пипер на вкус

3 с. л. зехтин

сокът на 1/2 лимон

1/4 к. ч. коняк

1 пилешко филе

1 морков

100 г сварена целина, глава

2 рохко сварени яйца

1 твърдо сварено яйце

1 червена чушка, печена и обелена

Приготвяне:

1. Мариновайте скаридите в смес от 1 с. л. от зехтина, лимоновия сок, 2 скилидки скълцан чесън, сол, пипер и коняка. Загрейте останалия зехтин и изпържете в него скаридите.

2. Сварете до омекване пилешкото филе в подсолена вода с останалия обелен чесън, нарязания морков и целината, нарязана на шайби. Охладете и накъсайте филето на влакна.

3. Разбъркайте скаридите с пилешкото филе, намачканите с вилица рохки яйца и омекналите шайби целина. Сипете салатата в салатиера и украсете с резени от твърдо свареното яйце и ивички от червената чушка.

Време за приготвяне: 1 ч + 1-2 ч престой

12 броя

Необходими продукти за тестото:

1 ч. ч. вода

100 г масло

1 ч. ч. брашно

1 щипка сол

4 яйца

Необходими продукти за крема:

100 г захар

5 с. л. брашно

1 щипка сол

470 мл прясно мляко

2 жълтъка

1 ч. л. ванилия

1 есенция ром

Приготвяне:

1. Сипете водата в тенджерка и я загрейте заедно с маслото. Пресейте брашното със солта и сипете в тенджерката. Разбърквайте, докато се получи тестена топка.

2. Свалете от огъня и добавете яйцата едно по едно, като разбърквате постоянно.

3. Застелете с хартия за печене тавичка и шприцовайте от сместа малки топки на разстояние една от друга. Притиснете връхчето на всяка съвсем леко с пръст, натопен в прясно мляко.

4. Сложете да се пекат в предварително загрята до 230 градуса фурна (не отваряйте вратичката по време на печенето!) 10 минути. След това намалете температурата до 200 градуса и печете още 25 минути.

5. През това време направете крема, като отначало смесите захарта, брашното и солта. Прибавете на порции млякото и разбийте до еднородна смес.

6. Загрейте я на умерен огън при постоянно разбъркване и след 1 минута кипене отделете малко от крема. Охладете го леко и разбийте в него жълтъците. Върнете в общата смес и варете на тих огън още 3-4 минути, като не спирате да разбърквате.

7. Свалете от огъня и добавете есенцията ром и ванилията, хубаво разбъркайте и оставете да се охлади.

8. Напълно охладените топчици резнете с остър нож в средата и с шприц напълнете с крема. Поднесете след 1-2 часа.