Околосветското пътешествие на палачинките

Още древните хора, населили планетата след динозаврите, са усвоили с лекота изкуството за приготвяне на палачинки. Никога няма да разберем как им е хрумнало да забъркат течно тесто и да го изпекат на нагорещени камъни, но резултатът за човечеството е невероятно лакомство

алачинките покоряват земята от край до край, наместват се с лекота в най-старите готварски книги: от римската „Апициус“, където съветът е да се пекат с пипер и мед, до средновековните английска и холандска кулинарни наръчници. Простотата на приготвянето им, техните вкусови качества и възможността да се твори край печката обединява всички. Не е за пренебрегване и фактът, че формата е доста символична – навсякъде е кръгла, напомня за Слънцето. Да тръгнем по „стъпките“ им от кулинарния рай – Франция.

​Французите ги предпочитат с плънка

Креп е много стар местен вид палачинки – тънички и навити на рула. Точно така ги правят и съседните Белгия и Швейцария, както и някогашната френска колония Канада. В многобройните провинции на самата Франция изобилстват различни видове със собствен колорит. В Нормандия и Бретан например са от брашно от елда, пекат се само от едната страна и се наричат бретонски галети. Като Но като че най-прочути и обичани са палачинките „Сюзет“ с портокалов сос.

Постепенно лакомството става любимо в Португалия и Бразилия, където, подобно на останалите латиноезични страни, го наричат пенкейк. Отначало плънката е само сладка, но близостта на морета и океани става причина морските дарове да се появят и в палачинките. Бразилците, които имат в изобилие качествено говеждо, охотно го слагат в тях смляно на кайма. В тази вкусотия се влюбват навсякъде, където стъпва френски крак – цяла източна Азия например си хапва с удоволствие палачинки по френски.

​Германия: със захар и лимон

Точността и лаконичността на германците се отразява и в названията на палачинките – пфанкухен, в по-свободен превод „тиган“ и „печиво от тънко тесто“. Берлинските, бранденбургските и саксонските гурмани наричат палачинките айеркухен, в други райони има фледли. Тях поднасят, нарязани на ивици, към супите, които носят името на палачинките – Schwаbische Flаdlesuppe. Така че в Германия ще откриете и тънки и хрупкави, или дебели като питки. В традиционното съчетание на продуктите влиза комбинацията от захар и лимон.

Жителите на Бавария и страните от бившата Австро-унгарска империя предпочитат „императорските“ палачинки. Приготвят ги за пръв път за Франц Йозеф I: карамелена палачинка се нарязва на части и в нея се завиват плодове и ядки, а отгоре се поръсва с пудра захар. Всичко това се допълва с плодов сос.

​Италия: пицата е най-прочутата палачинка

За карнавалите, с които се изпраща зимата, италианците приготвят кякере. То на вид донякъде напомня палачинка. Кулинарните изследователи обаче твърдят, че най-разпространеният в света вид палачинка всъщност е пицата. Тя е кръгла, тънка и в нея, както знаете, може да се сложи всичко, което ви дойде на ум. Това, което на Ботуша се доближава най-много до френското лакомство, е креспела и пиадина. Последното е великолепно произведение на кулинарите от областта Емилия Романя - тънка питка, печена на керамична плоча, подобна на сач. Пиадините се пълнят с месо или със зеленчуци и се продават и на улиците.

Шотландия: обичат ги пухкави

Съставът на тестото за местните палачинки е традиционен за европейската кухня: мляко, яйца и брашно. Английската бира ейл често се среща и в рецептите за палачинки с малцово брашно. В резултат се получава много интересно печиво – на общия бледорозов фон изпъкват тъмните, запечени „вулканчета“ от образувалите се мехурчета в тестото. По традиция местните палачинки се поднасят с лимонов сок, сироп или захар. Наричат ги „паднали кифли“, което е обяснимо заради начина на приготвяне: тестото рязко и наведнъж се сипва в нагорещения тиган. Сервират ги със сладко и сметана или само с масло и чай.

​Нидерландия: палачинки с внушителни размери

В тази северна страна палачинките се наричат паненкоекен и пофертейс и за тях се извиват дълги опашки. Обикновено допълват обяда и затова може би са с внушителни размери и по дебелина, и на диаметър. Плънката им засища и обикновено е от шунка, яйца и бекон. Но често домакините там ги правят и сладки, с продукти, за каквито се сетят. Още една характерна особеност е начинът им на приготвяне – за да станат с апетитна румена коричка, се налага да ги обръщат в тигана няколко пъти.

​Скандинавските страни ги поднасят със сметана

Лефсе – така ги наричат потомците на викингите. Приготвят ги най-често от картофено пюре, мляко и брашно. Норвежците завиват в своите лефсе кренвирши – вариант, който съперничи на хот дога.

Датчаните също ги пекат от картофи, но техните са доста тънки и фини. Еблескивер също е тяхно изобретение – приготвя се в своеобразни съдове, напомнящи форма за мъфини. Преди печене в гнездата на този съд слагат късчета плод и после наливат тестото.

За финландските палачинки – панукаку, също не е нужен тиган, тъй като те се пекат във фурната. В тестото се добавя кардамон или оризова каша.

​Азия: с ориенталски колорит

Популярната в Индия доса се пече от леща и се пълни с пикантна зеленчукова смес, а за основата се забърква оризово тесто, мляна леща и вода. В северните провинции блюдото е деликатес и се поднася само в ресторантите.

Индонезийските сераби се правят от оризово брашно и кокосово мляко.

Китайците пък обичат твърди палачинки с обилна плънка от лук.

На японците принадлежи изобретението на рецептата за палачинки окономияки, което означава „това, което обичаш“. Технологията: изпича се една палачинка, слага се плънката и се залива с нова порция тесто, навива се и се запържва. Поднася се със сос. Тестото е от брашно, вода и яйца с добавка ситно нарязано зеле, а плънката – червен фасул с консистенцията на паста.

​Северна и Южна Америка: непременно с кленов сироп!

В САЩ и Канада палачинките са светли и пухкави като тиганици, защото в тестото се добавя бакпулвер. По тези ширини те се поднасят непременно с кленов сироп. Лакомството може да се приготви и със сирене, бекон или стафиди, а стандартният размер е с диаметър 10 сантиметра и носи името „сребърен долар“ – монетата, пусната в обращение през 1957 г. с диаметър 7 см. Много популярен е джонискейк, който се пече с царевично брашно – основният продукт на първите колонизатори.

В Латинска Америка почитат прочутите максикански тортили, основа на различни ястия. Може да са с плънка от фасул или месо и със задължителния доматен сос. Не по-малка слава имат и буритос.

В Аржентина и Боливия на мода са тънките слоести тортили – сопайпила, изпечени в пещ.

В Никарагуа обичат палачинките от бяла царевица, които наричат уйрила.

​Австралия: със следобедния чай

На другия край на света, в Австралия и Нова Зеландия, предпочитат палачинките с диаметър 8 см. Поднасят ги за следобедния чай, а неизменен атрибут на церемонията са сладкото и битата сметана. В някои райони на Нова Зеландия традиционни са т. нар. флапджакс – супер фини и тънки, идеални с масло и лимон.

​Африка: палачинки вместо хляб

На горещия континент обичат палачинките не по-малко, отколкото у нас. В Еритрея, Сомалия, Етиопия и Йемен ги правят с брашно от житното растение теф. Добавят и мая, което ги прави с пореста структура. Нерядко с тях африканците заместват хляба.

​Мексикански тортили

Време за приготвяне: 30 минути, 8 броя

Необходими продукти:

2 ч. ч. брашно – царевично, типово или бяло

1/2 ч. л. сол

2 щипки чесън на прах – по желание

3/4 ч. ч. вода

3 с. л. зехтин

Приготвяне:

1. В голяма купа смесете брашното и солта. Разбъркайте с водата и зехтина.

2. Поставете тестото върху набрашнена повърхност и премесете 10-12 пъти. За да стане гладко, може да се наложи да добавите по малко брашно или вода. Оставете да почине за 10 минути.

3. Разделете тестото на 8 части. Върху набрашнена повърхност разточете всяка част на кръг с диаметър 18-20 см.

4. В леко намазнен тиган с дебело дъно изпечете тортилите на средно силен котлон, около 1 минута от всяка страна. Сервирайте топли.

​Норвежки лефсе

Време за приготвяне: 25 минути, 6 порции

Необходими продукти:

600 г картофи

200 мл сметана

250 г брашно

4 с. л. олио

по 1 ч. л. сол и захар

100 г масло

канела за поръсване по желание

Приготвяне:

1. Обелете картофите и ги сварете до омекване. Излейте водата и още горещи ги намачкайте на пюре. Охладете го.

2. В купа смесете брашното – отделете си 50 г, захарта, солта, 2 с. л. олио, сметаната и картофеното пюре. Замесете меко тесто.

3. Разделете го на равни части и го охладете за 15 минути в камерата на хладилника.

4. Поръсете работна повърхност с отделено брашно и разточете всяка част тесто на кръгли тънки кори.

5. Запечете ги на порции в малко от останалото олио до златисто. По желание може да ги напълните с крем сирене и да га навиете на рула. Разрежете ги на 3-4 парчета и ги поднесете топли, по желание поръсени с канела.