Най-ароматните сирена: Топ 10

То е сред най-старите меки сортове. Историята му е свързана с едноименната високопланинска долина в Бергамо, Италия, макар сега да се произвежда на много места в Ломбардия, Пиемонт и една от провинциите на Венеция. За съзряването на таледжо в миналото използвали крайбрежни пещери, където солените морски води, наситени с микроскопични организми, обливат топките бъдещо сирене. Именно това помага за необичайния наситен вкус и незабравимия аромат. По традиция времето за приготвяне на таледжо е есенно-зимният период, тъй като издоеното по това време мляко има определени вкусови качества.

Съвременните производители използват специални автомати, които създават и поддържат микроклимат, сходен с този в морските пещери. Макар че ароматът на това таледжо се отличава от отлежалото в естествени условия. Точно затова някои производители продължават да го приготвят по изпитания древен способ. Тяхното сирене узрява на дървени скари, разположени в крайбрежни пещери. Всяка седмица това ограничено количество класическо таледжо се обтрива с морска гъба, помагаща за появата на плесен от определен вид.

По структура сиренето е маслено, с тънка коричка с цвят на дървесна кора и с кристали от морска сол на повърхността. Сърцевината му е мека, с плодови нотки и оригинален привкус. Използва се охотно в салати, ризото и полента.

Време за приготвяне: 1 ч., порции: 7

Необходими продукти:

1 скилидка чесън

1 глава лук шалот

4 с. л. зехтин

100 г ориз карнароли

на върха на ножа шафран (или куркума)

100 мл бяло сухо вино

35 г сирене горгонзола

250 мл зеленчуков бульон

50 г сирене маскарпоне

150 г настъргано сирене пармезан

сол на вкус

млян черен пипер на вкус

35 г сирене таледжо

70 г сирене моцарела

50 г бяло брашно

2 яйца

200 г галета

2 ч. ч. олио - за пърженето

Приготвяне:

1. Нарежете на ситно чесъна и лука шалот. Загрейте зехтина в голяма тенджера и ги запържете в него за 2-3 минути. Добавете ориза и след 2-3 минути и шафрана (куркумата), като разбърквате още 15-20 секунди.

2. Сипете виното в тенджерата и задушавайте ориза 5 минути, като разбърквате. После сипете бульона, оставете да къкри и след 15 минути опитайте ориза – трябва да е леко хрускав, в състояние ал денте. Свалете го от огъня.

3. Добавете сирената маскарпоне и пармезан, сол и пипер на вкус и енергично разбъркайте, без да се притеснявате, че се разбива структурата на ориза. Охладете го бързо, за да спрете процеса на готвене. Изсипете го на поднос, изравнете го и сложете в камерата за 2-3 часа, за да замръзне.

4. В блендер разбийте останалите сирена. От отпусналия се и още студен ориз слепете топки по 20 грама. Направете в тях вдлъбнатинка и сложете вътре топчета от сместа от сирене също по 20 грама. Затворете топката ориз.

5. Готовите топки оваляйте в брашното, стръскайте излишното и оваляйте в яйцата и след това в галетата.

6. Загрейте олиото в тенджера и пържете в него аранчините до златисто. Поднесете ги с пюре от грах и доматен сос.

Производството на това любимо сирене е разрешено само в графствата Дарбишър, Лестършър и Нотингамшър на британското кралство. Любопитно е, че селцето в което за пръв път е произведено сиренето стилтън, не попада в нито едно от тях и днес то няма право да го произвежда.

Текстурата на стилтън е в най-широки граници – от меко, като масло, до твърдо. Пронизано е от сини жилчици плесен от рода на пеницилините. Ароматът му се увеличава с времето и е най-изискан в най-старите сирена. Маслеността му е от 32 до 35%, което идеален вариант за поднасяне с портвайн. Крем супите с добавка на този английски шедьовър са с богат и наситен вкус.

Време за приготвяне: 40 мин, порции: 4

Необходими продукти:

4 с. л. масло

2 глави лук шалот

1 скилидка чесън

3 стръка целина

200 г гъби

2 с. л. брашно

600 мл зеленчуков бульон

300 мл прясно мляко

150 г синьо сирене стилтън

3 с. л. нарязани орехови ядки

сол и млян черен пипер

Приготвяне:

1. В тенджера с дебело дъно разтопете маслото и запържете в него много ситно нарязаните лук, чесън, гъби и стръкове целина. Пържете, като разбърквате, 2-3 минути до омекване на продуктите.

2. Намалете огъня, поръсете брашното и разбърквайте 30 секунди. Постепенно сипете зеленчуковия бульон и загрейте до кипване.

3. След това намалете огъня и добавете нарязаните орехови ядки. Похлупете и варете 20 минути. Сипете и млякото, по-голямата част от сиренето стилтън и варете още 2 минути.

4. Подправете със сол и пипер, дръпнете тенджерата настрана и пасирайте супата. Докато е още гореща, добавете останалото от сиренето стилтън и с него оформете фигурки в порциите.

Спокойно може да се твърди, че рокфор е сред най-прочутите френски сирена. За него се използва само овче мляко, което не се пастьоризира, а съзряването му става само във варовикови пещери. При тези условия плесените от рода на пеницилиновите му придават изтънчен вкус и особен аромат. С консумирането му все пак трябва да се внимава и това важи особено за бременните, тъй има опасност от заразяване с листериоза.

С рокфор обикновено завършват празничните трапези, на които то се поднася с вина със сладка нотка. Според познавачите тя трябва да е толкова по-силна, колкото по-дълго е отлежавало сиренето.

Време за приготвяне: 25 мин, порции: 4

Необходими продукти:

4 едри и сочни круши

200 г сирене рокфор

50 г орехови ядки

1/2 ч. л. подправка италиански микс

2 с. л. мед

1 с. л. бяло вино

Приготвяне:

1. Разрежете крушите на половинки и внимателно изгребете сърцевината им така, че да се получат дебелостенни „лодки“.

2. Натрошете сиренето и го смесете с подправката, меда и виното. Загрейте фурната до 180 градуса. Напълнете крушите и ги наредете в тавичка, покрита с хартия за печене.

3. Запечете ги във фурната за около 15-20 минути до леко поруменяване.

Преди 7 века монасите от ордена на Св. Бенедикт разработили рецептата на това прочуто сирене. Отначало смятали, че с него могат да заменят месото, но явно не се получавало така. Според легендата след дълги експерименти с прокиснало мляко се появило сирене със специфичен дъх. Монасите твърдят, че то ухае на високопланински пасища, но истината е, че мирисът не е приятен.

Сиренето мюнстер се произвежда в района на Вогезите - планински масив в Североизточна Франция. Основната му тайна е в млякото на крави от специална порода, които се въдят само по тези места. Монасите и днес обръщат главите сирене на всеки два дни и ги измиват с чистите изворни води на планината.

Време за приготвяне: 35 мин, порции: 8

Необходими продукти:

450 г тесто за пици

За плънката:

300 г бекон

180 г консервиран ананас на шайби

200 г доматен сос за пица

100 г сирене мюнстер

1 ч. л. сух риган

1 с. л. сирене чедър

Приготвяне:

1. Нарежете бекона на кубчета и го запържете в сух тиган, в собствената му мазнина, за около 3 минути.

2. Извадете шайбите ананас от консервата и ги отцедете върху домакинска хартия. След това ги нарежете на триъгълничета. Загрейте фурната до 220 градуса.

3. Разточете тестото и го сложете в голяма тава за пици, намазана със зехтин. Намажете пицата с доматения сос и отгоре наредете бекона, ананаса и сиренето мюнстер.

4. Поръсете със сухия риган и запечете за 15 минути до златисто. Извадете и поръсете с настъргания чедър и върнете във фурната за още 5 минути.

Днес сиренето лимбургер присъства на трапезата на всяко германско семейство, макар че всъщност неговата родина е Белгия. Така е, защото германците много обичат ароматни сирена. Лимбургер мирише на… пот и причината е в наличието на същите бактерии, които придават мирис и на потта. То има цвета на сметана, покрито е с мека жълтокафява коричка, а към ярко изразения му вкус се добавя остър и пикантен солен привкус.

Оригиналното му название тръгва от името на сорт круши. От тези плодове се приготвя сайдер, с който всеки месец се обливат главите зреещо сирене. Влажната среда и липсата на сол до момента, в който сиренето се вади от формите, създава благоприятна среда за определени микроорганизми, на които се дължи своеобразният аромат. „Зловонният епископ“ се прави с млякото на крави само от определена порода. Цветът на коричката му варира от бледожълто до оранжево-сивкаво. Мазнините са до 48 %. Трябва да отлежи поне 4 месеца, като в края на периода коричката му става лепкава. Когато купувате сиренето, пригответе си здраво затворена кутия, иначе зловонието му може да накара хората около вас да ви гледат с лошо око.

За сметка на аромата вкусът му е великолепен, а сърцевината е нежна и толкова мека, че бихте могли да го мажете на филия или палачинка. А за да се отървете от „аромата“, достатъчно е да изрежете коричката.

Градчето Мо, в което се прави сиренето бри, е недалеч от френската столица и е известно и с панаирите си, посветени на сиренето. Бри де Мо се смята за кралски продукт, тъй като много от суверените на Франция и техните семейства го хапвали с удоволствие. В сравнение с камамбер ароматът му е по-слабо изразен, а маслеността му е по-ниска. На външен вид прилича на питка с диаметър 30-40 см и дебелина 3-4 см, покрита с бял налеп с червени жилчици.

Ароматът му идва от коричката, но някои гурмани смятат, че сиренето трябва да се яде с нея. Ако я отрежете, отдолу се появява нежна маса с цвят на сметана и с дъх на лешници.

Сиренето се приготвя от сурово мляко, което прави сърцевината му нежна и кремообразна. Необходимо е да се съхранява в хладилник, но преди да се сервира, трябва да престои на стайна температура, за да се разкрият напълно вкусовите му качества и аромати.

Французите се смятат за големи познавачи на сирената и може би затова всички знаят, че специален закон им забранява да се качват в градския транспорт със сиренето епуас. Досещате се, че причината за това е невероятният му дъх. Неговите създатели са монасите цистерцианци, чието абатство е разположено близо до градчето Епуас. През XVI в. те разработили рецепта с непастьоризирано мляко и на един етап от съзряването на сиренето – обливането му с водка на основата на грозде. Епуас отлежава 5-8 седмици и се покрива с коричка, чиито цвят зависи от времето на съзряване. При най-прясното сирене тя е с цвят слонова кост, а на най-отлежалото е червено-кафява.

Ароматът е остър и неприятен при най-старите сирена и щом се избавите от коричката, ароматът изчезва. Неговата мека сърцевина обаче не трябва да мирише на амоняк. Ако е така, сиренето е негодно за употреба.

Славният представител на нормандските сирена, прочул се в цял свят, има аромат, който почитателите му определят като пушек от заводски комин. Камамбер се прави само от прясно мляко, а за узряването му са необходими около 4 седмици. След този срок то се покрива с нежна коричка от бяла плесен, напомняща кадифе. Сърцевината му е жълтеникава, като крем. Хлябът и камамберът са отлична компания, особено ако към тях се присъедини и червено, не твърде стипчиво вино.

За това френско сирене се споменава за пръв път в манастирски летописи от XII век. Възможно е то да е сътворено от монаси, както нерядко се случва с други продукти. Тогава сиренето е известно с гальовното име „ангелче“. Днешното му название е свързано с градче от Долна Нормандия и се появява чак през XVII век.

Разрешено е Пон л`Евек да се произвежда само в региона на Нормандия и разположения на юг Майен. Център на производството му е департамент Калвадос, смятан за негова родина. Сиренето се прави само от пълномаслено мляко, като за топка от 350-400 г отиват цели 3 литра. Млякото се загрява до 35 градуса и тогава му се слага закваска. Получената гъста маса се реже на квадратчета, разбърква се и се налива в квадратниформи. Зрее в неотоплени сушилни от 2 до 6 седмици, като периодично се облива със саламура. Коричката му постепенно мени цвета си от белезникав до червен.