„С идеята да състави кулинарна книга на българското село Рори Милър пътува и на Северозапад, и на Югоизток. И по-скоро от любопитство, отколкото от чревоугодие, се пристрастява да готви старовремски манджи с бабите в села, които ги няма на картата. Покрай храната в полезрението му влизат и нравите, и отношенията между поколенията, и битът. Макар самият той да е екологично съзнателен и да мрази агресията, реалността на село го прави свидетел и участник в процеса на превръщането на кокошка и овца в част от трапезата. Какво друго вижда авторът, американец по произход, в затънтените дебри наред със забравените старци и опустелите къщи? Площади с гордо стърчащи съветски паметници, читалища с празни салони, пердета с мъниста против мухите, градини с уродливи джуджета и остатъци от недоубит социализъм, жив и при пазарната икономика. Което е неподправена социология, демография и вярно усетена народопсихология. Още от първите страници на книгата те стават даже по-интересни от гастрономическите приключения. Авторът не ни спестява онова, за което не говорим у нас от свян и евфемизъм.“ – Милена Димитрова (журналист, редактор на „На око“)
Участник от Master Chef 2019 разказа своите кулинарни приключения из български села в книга
През септември в книжарниците се появи веселата и духовита по оформление и съдържание книга с кулинарни приключения из редица български села – „На око“ от Рори Милър, който бе един от най-колоритните участници в готварското реалити предаване “Master Chef” 2019. Изразът „на око“ в това издание е не само мярка за готвене, а и философия за живот, която младият мъж усвоява по време на гостуванията си в някои от най-затънтените, но живописни села.
След бурно юношество и поредица от неудачи Рори Милър напуска родния си град Такома в американския щат Вашингтон на 19 години и потегля към Италия. Оцелява като строителен работник, майстор по пиърсинг, берач на маслини и учител по английски. Митарства и из други страни в Югоизточна и Централна Европа. Преди повече от 15 години се установява в България и гради имидж на кулинарен гуру. Занимава се с крафт бири, нает е за главен готвач в няколко ресторанта, основава заведения за бързо хранене с авангардно меню… Храната го занимава не само като бизнес или удоволствие, а и като предлог за разговор. Така се захваща с идеята да обикаля из България и да учи рецепти от възрастните хора.
Гостува в Неговановци, Салаш, Челопек, Паволче, Горно Пещене, Кабиле, Воден (Ямболско) и Дряново (Родопи). Рецептите, които ще намерите в книгата, са разнообразни и свързани с традициите на българската кухня: кумски петел, кокоша саламура, попска яхния, просеник, пълнена тиква с месо, чорба с луканка, зелеви сарми, курбан, качамак, боб. Някои ще ви се сторят доста необичайни, но са също традиционни вкуснотии: например тикълник, шумотрак, трахана, клин, „Бял мъж“, чукан лук.
Изданието „На око. Кулинарни приключения на село“ е цветно и богато илюстрирано, съдържа над 220 цветни снимки от фотографите Иво Недялков, Стефан Каменов и Асен Величков, както и закачливи илюстрации (и корица) от Кремена Ягодина. Дизайнът за книгата „На око. Кулинарни приключения на село“ е дело на Тодор Манолов, преводът от английски – на Даниела Константинова. Редакторът и журналист Милена Димитрова, която по душа също е кулинарен пътешественик, сърцато и вещо подходи към цялостната концепция на изданието и съвсем стриктно (а не „на око“) облагороди текста, рецептите, последователността на пътуванията в общия сюжет и написа за гърба на корицата препоръка към читателите защо да прочетат тази книга.
„Макар самият той да е екологично съзнателен и да мрази агресията, реалността на село го прави свидетел и участник в процеса на превръщането на кокошка и овца в част от трапезата. Какво друго вижда авторът, американец по произход, в затънтените дебри наред със забравените старци и опустелите къщи? Площади с гордо стърчащи съветски паметници, читалища с празни салони, пердета с мъниста против мухите, градини с уродливи джуджета и остатъци от недоубит социализъм, жив и при пазарната икономика. Което е неподправена социология, демография и вярно усетена народопсихология. Още от първите страници на книгата те стават даже по-интересни от гастрономическите приключения.“
„На око“ е необикновено издание. Замислено като кулинарен пътеводител, се превръща в пътеводител в дебрите на българската душа. Готварското пътешествие на американеца е изпълнено и с хумористични моменти, а неведнъж се отнася към случващото се и с чувство за самоирония.
Освен до тайните на българските гозби Рори Милър се докосва и до богата душевност, гостоприемство и човещина на българина. Намира приятели, които с умиление го наричат Рорко. Така неговите записки са не само за вкусните блюда, приготвяни на око от сърдечните домакини, но и за топлината в домовете им, за радостите и болките им. Този израз, който първоначално е катализаторът на неговите пътешествия, става символ на цяла житейска философия – да приемаме това, което ни се случва, и да живеем колкото се може повече „на око“. Ето откъде тръгва тази идея:
„Прекарахме само предиобеда с леля Божка и добродушния й син Момчил. Щеше ми се да бяхме останали за по-дълго, ала дори за кратката утрин тя успя да изрази вдъхновяващата си житейска мъдрост и да ни внуши, че единствената посока навсякъде е „на око“. Мъдрост, която ни показа на дело, докато готвеше – че животът може да бъде труден и на ръба на отчаянието, но чрез простота, признателност, доброта и любов дори най-изтерзания човек ще намери сили да се разсмее и да проумее какъв голям късмет има, щом може да усети тези неща и да види и грозното, и красивото“. (из „На око“)
Докато е обикаля из българските села, Рори Милър установява любопитните факти, че:
- Българските мекици са по-вкусни от американските донати;
- 95% от случаите след като бабите опитат онова, което са сготвили, го намират за идеално и рядко добавят нещо след първата дегустация;
- Ако има нещо, което трябва да НЕ мериш, докато готвиш, това е свинската мас: „Давай смело с нея“, казва баба Танче от с. Челопек;
- Вълнените чорапи – терлици – вършат чудеса и в най-големия студ;
- Тиквата може да се пълни не само със свещ за Хелоуин, а и с месо – вж. рецептата на баба Мицка от с. Горно Пещене;
- Хората на село са невероятно добре подготвени как да консервират и съхраняват продукти за дълго време;
- Всички възрастни хора разказват повече за внуците, отколкото за децата си;
- Градината е повод за гордост за повечето стопани на село.
Американецът чревоугодник не отказва да се интегрира към българската култура и бит. Научава немалко изрази и привички като „бохча“, хава“, „керевиз“, „кукери“, „кьопоолу“, „гоблен“ (защото на английски goblin е „таласъм“), курбан; как се прави сапун, какво означава сиренето да погрознее и защо не трябва яденето да се разбърква, докато се готви.
Сред любимите му ястия са таратор, содена питка и сарми. Но мечтае някой ден за рождения ден някой да му опече от същата онази лютика на леля Божка от с. Паволче и с пълнеж от чушки.
Със замъглено от приключенска страст съзнание Рори Милър се опитва да пътува до всяко място по различен начин. Макар досега да е поемал на път със стара лада на 40 години, влак и кола под наем, мечтае да влезе в някое село на кон, с каруца или трабантче, споделя той в „На око“. Кулинарните приключения на село продължават до днес!
