Мащерката - божествената трева

От древността мащерката е смятана за божествена трева, способна да връща не само здравето, но и живота на човека. Стотици видове мащерка от рода Thymus и днес растат необезпокоявани или култивирани из цяла Европа, Северна Африка, на Канарските острови и дори в Гренландия.

За пръв път за нея се споменава около третото хилядолетие преди новата ера. Шумерите са използвали растението като антисептично средство, а древните египтяни – като един от компонентите в сложния процес на балсамирането. Гърците, верни на традицията си да славят олимпийските богове, са го посветили на красивата Афродита и са окадявали нейните храмове с изсушеното растение.

Отдавна се смята също, че то дава мъжество и смелост, затова римските воини преди битка са се къпели във вани с отвара от мащерка. Със същата цел шотландските планинци са я пиели като чай.

В рицарските доспехи

В средновековна Европа дамите са зашивали стръкче от растението в дрехата на своите рицари, за да им придава то смелост в боя и да им напомня кой на света е „най-благоуханен“. В много страни растението е било символ на плодородието и плодовитостта, затова невестите са носели на сватбата си венци от мащерка. По онова време са били убедени и че пази и от уроки и „лоши очи“, затова са слагали растението в амулетите си.

Лек за чувствителни и нервни натури

За свойствата на мащерката са писали Теофраст, лекар и философ, ученик на легендарния Аристотел, и прочутият персийски лечител Авицена. Те са включвали семената на подправката в състава на сложни лекарства на основата на мед, масло, оцет или вино. Представянето на едно от тезитонизиращи средства гласи: „Мащерката помага на неуверените, чувствителни и нервни натури; възстановява силите и пробужда емоциите.“

Днес е установено научно, че подправката, която използваме с удоволствие в кулинарията, има великолепни лекарствени свойства: антисептични, бактерицидни, противохипертонични, успокоителни, болкоуспокояващи и пикочогонни. Използва се за лечение на невралгии и неврити и заболявания на стомашно-чревния тракт и пикочно-половата система.

Благодарение на етеричните масла, които се съдържат в мащерката, тя е прилагана и при проблеми с дихателната система и простуди. От нея се правят отвари, настойки, екстракти и масло. В някои рецепти на народната медицина се препоръчва вдишването на прашец от стритите листа или семена. Скълцани пресните листа от мащерка се налагат върху рани, язви и други кожни заболявания. Авицена пък съветва същото да се прави и при ухапвания от насекоми.

В кулинарията мащерката се използва за подобряване аромата и вкуса на зеленчукови ястия особено от картофи и зеле. Тя е незаменима при готвенето на свинско, овче и риба и при супите от леща, грах и фасул. Професионалните готвачи я използват още, за да подчертаят вкуса на печените риби, дробчетата на фурна и задушеното телешко. Ние ви съветваме да опитате сандвич с моцарела или извара, поръсен с мащерка. Тя е особено обичана във френската кухня, тя е част от популярния „букет гарни“ и т. нар. провансалски треви.

В Испания, Гърция и Турция масло от мащерка се използва в маринатата на маслини. Но това растение е популярно не само в Европа, влиза в състава на йорданската подправка „заатар“ и в египетската смес „дука“. В американския щат Луизиана с нея се готвят много от креолските блюда и предимно прочутото гъмбо и джамбалая.

Рецепта за тонус

Като общоукрепващо и тонизиращо средство при лечение на неврози, безсъние, белодробни и бъбречни заболявания може да си приготвите настойка, като залеете 2 с. л. нарязани листа от прясна мащерка с 1 ч. ч. вряла вода и оставите да престои похлупена 1-2 часа. Пийте по 1-2 с. л. 3 пъти на ден. Такава настойка влияе положително и при лечение и профилактика на простатит и импотенция. Пийте на гладно и при възможност си направете и вана с отвара от мащерка.