На всички световни езици, за да опишеш най-пълно удоволствието си от храната, често трябва да се впуснеш в дълги обяснения със завъртени термини и пак рискуваш да не си точен. Французите нямат тази грижа. За тях е достатъчно да кажат: „Това са нашите мадленки“, за да изразят най-върховното си и изискано кулинарно удоволствие. И съвсем не е случайно, че тези малки, разкошни хапки са се превърнали в един от символите на Франция. Впрочем всеки френски ученик сутрин непременно сяда пред чаша горещ шоколад, за да потопи в него пухкавите раковинки – мадленките.
Както при повечето кулинарни шедьоври и прочути лакомства,
ИМА ПОНЕ НЯКОЛКО ВЕРСИИ ЗА ПОЯВАТА ИМ
полски крал Станислас ЛещинскиЕдна от най-достоверните разказва как през XVIII век в лотарингския град Комерси живял в изгнание бившият полски крал Станислас Лещински. В една от чудните летни вечери на 1755 година той възнамерявал да даде бал в Париж, но точно преди голямото събитие внезапно се разболял главният му готвач. За да не останат гостите без угощение, една от по-съобразителните помощнички в кухнята се заела да изпече десерт във формата на раковина, чиято рецепта знаела от баба си.
Пухкавата сладост произвежда фурор сред гостите и естествено е наречена на името на младата готвачка – Мадлен.
Но вкуснотийката можело да си остане и незабелязана, ако дъщерята на Станислас Лещински – Мария, не станала съпруга на френския крал Луи XV. Именно тя отнесла рецептата на мадленките във Версай и сладкишът заел подобаващо място на кралската трапеза. При това толкова се харесал, че услужливите придворни искали да го нарекат
„СЛАДКИШЪТ НА КРАЛИЦАТА“.
Рецепта за "Лимонови мадлени с мащерка" - вкусни мадлени с лимонов вкус, а мащерката придава неочаквана нотка :-)
Мари обаче държала той да носи името на неизвестната девойка, която го изпекла за пръв път в двореца на баща й. И тъй като по това време Франция диктувала модата във всичко, мадленките започнали победното си шествие и по света.
Според друга версия Мадлен, която дава името на сладкиша, била не просто добра готвачка в кухните на Станислас Лещински, а негова любовница. Французите с удоволствие поддържат и тази легенда, тъй като според тях СЛАДОСТТА НА ТЕЗИ ВКУСНИ ХАПКИ
НЕПРЕМЕННО Е СВЪРЗАНА С ЛЮБОВ
По-целомъдрените се придържат към съвсем различна история, според която мадленките са изпечени за пръв път в манастирите, поддържани от Света Магдалена. Формата на сладките - раковинки се свързва със Свети Яков (на френски: Сен Жак; така се наричат и вид миди с характерна раковина).
Съществуват множество рецепти за приготвянето на сладките „Мадлен“. Една от най-хубавите е описана в кулинарния речник на Александър Дюма. Великият писател е и известен гурман, който не може да не спомене „най-френските сладки“ още повече, че по това време вече ги пекат във всеки приличен френски дом. Още едно прочуто име е свързано с мадленките – това на френския писател
МАРСЕЛ ПРУСТ, КОЙТО ГИ ОБЕЗСМЪРТЯВА
Главният герой на неговия епохален роман „По следите на изгубеното време“ в една мразовита зимна вечер топва своята мадленка в липовия си чай и ароматът й събужда у него поток от радостни спомени за безоблачното му детство, когато леля му Леони го гощава именно с такива сладкиши. Страниците с тези спомени са едни от най-ярките в първата част на романа.
ДА СЕ ИЗПЕКАТ МАДЛЕНКИ ИЗОБЩО НЕ Е СЛОЖНО
Достатъчно е да спазвате рецептата и си осигурите характерните формички, които може да са и хартиени кошнички. Впрочем легендите разказват, че в ония далечни времена изливали тестото в истински мидички. Преди да сипете своето в съвременните метални или силиконови форми, убедете се, че всичките им ребра са добре намазани с масло – иначе ще ви бъде трудно да извадите печивото. Не е нужно да разпределяте тестото в тях – то само ще се разтече и ще ги изпълни. Важно е обаче да стига само до три четвърти от обема им, защото по време на печене бухва. И още нещо: непременно изтръсквайте излишното брашно, с което поръсвате формичката.
ГЛАВНАТА ХИТРОСТ НА ОПИТНИТЕ В СЛАДКАРСТВОТО ФРАНЦУЗОЙКИ
обаче е преди изпичането да поставите напълнените формички за половин час в хладилника. След това, когато ги пъхнете в загрятата до 200 градуса фурна, от разликата в температурите мадленките умопомрачително ще се издуят.
Печете около десет минути – докато краищата на сладките започнат да изглеждат златисти. Впрочем готовността на мадленките може да проверите и по познатия от кексовете начин – с клечица, която трябва да излезе суха. Когато извадите формите от фурната, оставете ги първо да се поохладят, съветват още френските домакини. И преди да сипете следващата порция тесто, непременно измийте и подсушете формичките.
