• В нашата страна са познати около 200 сорта круши. Навярно познавате обикновената дива круша. Тя често се среща из широколистните гори и храсталаците. Единични стари крушови дървета над 100-150 години и високи над двадесетина метра могат да се видят навсякъде у нас. По външен вид те не се различават много от питомните круши. Ако клоните им не бяха бодливи и листата им на есен не почерняваха, а ставаха червени, щяха да се бъркат едни с други. У нас освен обикновената се срещат още няколко вида диви круши.
• Те растат по целия Балкански полуостров, а също и в Мала Азия. Плодовете на всички обаче са дребни, дървенисти и като че ли целите са изпълнени с едри песьчинки. Те са кисели и силно тръпчиви. Едва когато изгният, стават сочни, ароматни и могат да се ядат. Още преди много хиляди години хората започнали да отглеждат тези диви круши. Под грижите на човека те се изменили и се превърнали в питомни с превъзходни плодове.
• Крушата е родовито дърво. Но плодовете й са нетрайни, не са като ябълките. Не се ли изядат навреме, или ще изгният, или ще останат сипкави като варен картоф, без сок, без сладост, без аромат.
