Старинният български езически празник, който се чества на 20 януари (2 февруари, стар стил) най-често в Източна България, е приеман като чисто мъжки и дори като аналог на Бабинден. Той е наследен от древен славянски обичай, свързан с лова и пчеларството.
Езическият празник съвпада по дата с християнския Евтимовден, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски - виден български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България, обявен за светец.
Народни вярвания и обичаи
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско - с производните от Петльовден.
В котленско-карнобатския вариант на обичая преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични дрехи. На самия празник се заколва петел от млад мъж (понякога бащата), но се предпочита момчето само да заколи петела. Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), плета и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката навън. С кръвта от птицата се мазват лицата на малките момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който жените ходят и раздават („подават“) по съседи и роднини. Петелът се приготвя различно — с ориз, с булгур и др., но трябва да е сварен. На празника не се работи, а на някои места жените се събират на веселба.
Във варненския вариант на обичая (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) има някои съществени отлики, като една от основните е свързването му от хората с Бабинден.В ритуалите участват най-вече жените - те се пременяват в празнични дрехи, изваждат се старинните носии, често се обличат булчинските премяни. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „бабата“ от Бабинден. Приготвят се и малки валма от вълна („къделки“), които също се носят на бабата и с които тя се закичва.
Петелът се коли от майка, която има мъжка рожба, като отново се внимава с кръвта да се опръска прага, а децата са мазвани по лицето с кръвта от птицата. Главата на заклания петел се хвърля на покрива, а перушината се заравя на мястото, където се изхвърля домашната смет. Перата от опашката се откъсват и с тях жените кичат главите си, а част се запазват за лазарките на Лазаровден.
Закланата птица се сварява на курбан, приготвя се пита (някъде и зелник) и с всичко това плюс вино (ракия), предварително приготвената свещ и къделката вълна, жената отива при „бабата“ от Бабинден. По пътя се раздава за здраве на съседи и роднини.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените правят същото) и прекадява събралата се трапеза и жените под полите, за да имат мъжки рожби. След това жените започват да си „подават“ една на друга, с което всъщност започва празничната трапеза, съпроводена с много шеги и смях. Пеят се специални - неприлични, песни (шегите също са „специални“) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време жените се събират с мъжете в кръчмата, където завършват празника.
Във варненското село Голица е вдигнат единственият в страната монумент на петела. Предание разказва, че смела жена от селото мами турците, които събират момченца за еничари, като имитира с кръвта на петел, че сама е заклала чедото си, скрито предната нощ далеч от селото. Оттогава този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на българския род. Така петелът става символ на традицията. В някои от селата в този край дори разхождат пернатото по улицата преди да му клъцнат главата, а после, заедно с пита с мед, раздават от свареното месо на съседите.
В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос.
Традицията повелява на трапезата да има варен петел, чорба с ориз и булгур, топла питка, парена баница зелник, туршия от чушки и зелени домати, залята с крушова чорба от ферментирали диви круши, и сладък дървен булгур със сушени плодове.
Кой да почерпи: Евтим, Евтимий.
Ромският Петльовден
Ихтимя, или Башнувден (Петльовден) се празнува от дръндарите (музикантите), които са особена, добре запазена група хорохане-рома. Техният корен е в Котелския край, но големи групи дръндари в миналото са се преселили на север от Стара планина - в Златарица и Лясковец, Омуртагските села, както и в някои Шуменски села (Ивански, Салманово и др.).
Ихтимя се празнува на 2 февруари. Свързва се с няколко сходни легенди, според които по време на османското робство турците започнали да избиват всички момчета (на циганите или на не-турците) и да поставят кървав знак на портите, от където са минали. Една циганка (Евтимия или Ихтимя) заклала петел и с него изпръскала вратата. Когато турците минали, те помислили, че вече са взели момчето от тази къща и така то било спасено. Както се вижда, легендата е точен аналог на българското предание за Петльовден, единствената разлика е, че тук главното действащо лице е циганка. (Впрочем и това не е задължително. Част от днешните дръндари смятат, че жената заклала петел е била българка и не отричат, че празнуването на Ихтимя при ромите е отглас и отражение на празнуването на Петльовден от българите.)
Ихтимя се празнува като ден на момчето. Той е лишен от каквато и да е религиозна украса, или тя е съвсем скрита и завоалирана. Същността на празника е клането на петел за здравето на момчетата в къщи.
За всяко момче в къщата се коли отделен петел. Важно е петелът да бъде заклан от външен за къщата човек - роднина или приятел. От кръвта на петела се поставя петънце върху челото на момчето - смята се, че това носи здраве. При дръндарите от Златарица и Лясковец главата на петела се окача на портата "за да се помни, че петелът е спасил циганския род", а вътрешностите се изхвърлят в реката, или се заравят - "за да не ги разнасят котките и кучетата". При дръндарите от Салманово и Ивански не само вътрешностите, но и главата се заравя в земята.
Месото на петела се яде само на 2 февруари. Затова в къщи, където има повече момчета (т.е. където се колят повече петли) се устройват големи празненства или пък месото се раздава като дар на съседи и близки.
Особено тържествено се празнува Ихтимя при раждане на първо внуче през годината. Тогава целия петел се раздава в сурово състояние в махалата.
Въпреки, че Башнувден е празник на момчето, момичетата също са включени, макар и по-скромно – за тях се правят тиганички или мекици, които също се раздават.
Чорба с месо от петел
2 ч и 40 мин
6 порции
600 г месо от петел
1 морков
1 глава кромид
4 картофа
1 дафинов лист
сол и млян черен пипер на вкус
1 домат или 3 с. л. доматено пюре
листа на 1 стрък целина
1. Нарежете месото на порции, сложете ги в голяма тенджера и залейте с 2 л и 500 мл студена вода. Кипнете я и оберете пяната.
2. Отделно в сух тиган запечете половината от нарязаните лук и морков. Сложете ги при месото и варете около 2 часа.
3. Извадете месото, прецедете бульона и го върнете на огъня. Сложете в него нарязаните на едро картофи и дафиновия лист. Подправете със сол и пипер.
4. В друг тиган запържете останалата част от лука и моркова и наситнените домати или пюре. Сипете ги в супата заедно с месото. Варете 5-8 минути, дръпнете от огъня, наръсете с наситнените листа целина и оставете супата да почива 20 минути похлупена преди да я поднесете.
