
Сладкишите „Наполеон“ представляват съчетание от няколко пласта тънки кори и пълнеж от крем, сметана или мармалад между тях. Отгоре са поръсени с пудра захар или с глазура от фондан (захарно тесто за покриване на торти).
Този тип сладкиши, представляващи вид крем-пита, се наричат „millefeuille(s)“ на френски или „mille foglie“ на италиански, т. е. „хиляда листа“. На английски се използва думата „phyllo“, която е транскрипция на гръцката „φιλλο“. В буквален превод думата означава „листо“, а иначе се използва за означаване на тънко разточените кори за баница и баклава. Добре познатата ни баклава също е сладкиш от типа „millefeuille(s)“, защото е приготвена от няколко пласта тънки кори с плънка.
Тези сладкиши се приготвят от „pate feuilletee“ - тесто, което се разточва подобно на нашите кори за баница. В България често „хилядолисно тесто“ се нарича бутер тестото, което е погрешно. „Хилядолистното тесто“ всъщност не е тесто изобщо, а по този начин се наричат разточените тънки кори.
Сладкишът „Наполеон“ като че ли е белязан да бъде обект с множество филологически уточнения. Самото му име няма нищо общо с прочутия Бонапарт, нито дори с Франция. Този десерт е станал популярен във Франция през 19 век под името „а la Napolitain“, т. е.„ по неаполитански“. Постепенно французите променят изговарянето му и то се превръща в „Наполеон“. Сладкишът всъщност идва от Неапол, където приготвянето на десерти от няколко пласта тънки кори било много популярно.
Специалистите смятат, че до там пък е стигнал като наследник на гръцките „φιλλο“, т. е. сладкиши с тънки кори.
Във Франция десертът бил популяризиран от прочутия майстор на кулинарни шедьоври Мари-Антоан Карем (1783-1833). Смята се, че въпреки че е бил съвременник на Наполеон І (1769 – 1821), промяната на името на сладкиша не е негово дело, а е станало доста по-късно, постепенно, с течение на времето и в разговорната реч.
Докато това обяснение сочат историческите факти, съществуват и очарователни легенди за произхода на името на десерта. Децата в Дания слушат от своите баби и майки историята за посещението на Наполеон І Бонапарт при датския крал.
Дворцовият сладкар приготвил в чест на императора сладкиш, който накарал Наполеон „да си оближе пръстите“. Той помолил за рецептата и, след като я получил, заповядал собственият му готвач да му я приготвя почти всеки ден. Според легендата Наполеон не бил в състояние да командва войската си в битката при Ватерло, защото предната вечер бил преял със сладкиши... Въпреки че тази история вероятно е измислица, вкусът на сладкиша „Наполеон“ е толкова фантастичен, че лесно можем да й повярваме.
Рецепта за Сладкиш Наполеон
Време за приготвяне: 1 ч
Продукти за 5-6 порции
1 пакет готови кори, маргарин
За крема: 1/2 л прясно мляко, 200 г захар, 3 яйца, 70 г нишесте, 2 ванилии
1. Млякото се поставя на котлона да заври. Жълтъците и захарта се разбиват добре, прибавя се врящото мляко, като се бърка енергично с тел или миксер. Нишестето се размива в малко студена вода и се прибавя към врящия крем, който се оставя да ври на тих огън за около 5-6 минути, през което време се бърка непрекъснато.
2. След това се сваля от котлона и се прибавя ванилията. Белтъците се разбиват на сняг и се прибавят към охладения крем.
3. Корите се нареждат по три като всяка се намазва с маргарин. Всяка тройка се запича отделно във фурната, докато стане леко златиста. Изваждат се и се охлаждат. Натрошените кори се отделят за украса.
4. В съда за сервиране се поставя първата тройка кори, намазват се обилно с крем, следва втората тройка, отгоре крем и т. н. Редуването продължава до изчерпването на продуктите.
5. Отгоре се поръсват натрошените кори, отделени за украса. Преди консумация сладкишът трябва да престои няколко часа, за да поемат корите от крема.
източник : сп. Кулинарен Журал (09/2007 г)
сн. shutterstock.com
Рецепти за сладкиши