Първобитните хора започнали да приготвят кекс скоро след като открили брашното. В най-древни времена кексовете се различавали от хлябовете по това, че в тях имало сладки съставки – най-често плодове или мед. Остатъци от такива кексове са намерени в неолитни селища – те се състоят от натрошени зърна, които били заливани с вода и мед, притискани, за да се получи подобна на пита форма, и изпичани върху нагорещени плоски камъни.
В древна Гърция подобни сладки пити се наричали “плакус” – дума, която означава и “плосък”. Приготвяли се предимно от ядки и мед. Подобни малки сладкиши били поднасяни на първите олимпийски игри, провеждани на остров Делос пред 776 г. пр. н. е.
Римляните приготвяли друг вид плосък кекс, които се наричал “сатура” – той се състоял от пшеничено брашно и зехтин и бил много по-вкусен и засищащ. Със сирене се приготвяли два вида печива – “плацента” – солен пирог и “либум” – сладкия му аналог, от който е произлязъл днешният чийзкейк.
Либумът се поднасял като дар на боговете на рождени дни (освен собствения, римляните празнували и рождените дни на града и на императора). Този обичай е запазен и до днес в традицията на рождените дни да се поднася торта. Приготвянето на “либум” е описано от Марк Порций Катон (234 – 149 г. пр. н. е.) в теоритичния си труд “За земеделието”. Според него върху подложка от тесто, замесено с вода и яйце, се насипва слой от натрошено меко сирене, смесено с мед и ядки. Този сладкиш се покрива с гореща керемида и се пече върху въглените в огнището.
Авторът на книгата “Лудостта чийзкейк” Джон Сегрето открива основната рецепта на този специалитет в кулинарната препоръка на гръцкия писател Атенай от 230 г. сл. н. е.: “Взимаш сирене и го стриваш, докато стане меко. Поставяш го върху медна решетка, прибавяш мед и го посипваш с пшеничено брашно. Загряваш го, обръщаш го и го охлаждаш”.
Римляните, които завоювали нови земи, пренесли със себе си рецептата на сладкиша в западните части на Европа и на Британските острови.
Постепенно той станал популярен в Англия и Скандинавия, а сведения за приготвянето му се откриват в няколко документа от ХVІ век.
В една книга от епохата на Тюдорите, посветена на домашното стопанство, има съвет как да се приготви “тарта от сирене”: “Взимаш твърдо сирене и го нарязваш на парчета. Накисваш го във подсладено мляко за няколко часа. Когато омекне, го раздробяваш в хаванче, прецеждаш го и го смесваш с жълтъците на 6 яйца. Подправяш го със захар и сладко масло и го печеш.”
В днешни дни има стотици видове чийзкейк. Задължителна съставка остава само сиренето, което трябва да е меко. Най-използвани са “Крема”, “Нюшател” и “Рикота”.
Рецепта за Ягодов чийзкейк
Време за приготвяне 1 ч 20 мин
Продукти за 8 порции
2 пакета бисквити, 150 г масло, 1 ч. л. канела, 400 г обезсолена извара, 100 г заквасена сметана, 3 с. л. захар, 7 с. л. мед, 2 с. л. кисело мляко, 100 мл сироп от компот от ягоди, 1 пакетче желатин, 150 г конфитюр от ягоди
1. Бисквитите се натрошават на трохи, към които се прибавят леко разтопеното масло и канелата. Разбъркват се до получаването на еднородна смес, която се притиска с пръсти към дъното и стените на тавичка.
2. Сметаната, изварата, захарта, медът и кисело мляко се смесват с миксер. Сместа се изсипва върху бисквитения блат. Сладкишът се оставя в хладилник, за да стегне.
3. Желатинът се накисва в студения плодов сироп за около 10 мин. Загрява се на водна баня. След като се разтвори, се смесва с конфитюра от ягоди
4. Сместа се охлажда до стайна температура и се изсипва върху вече стегналия първи слой. Чийзкейкът се оставя в хладилник.
източник : сп. Кулинарен Журнал (5/2007 г)
