Историята на...Фондюто

Фондюто е първото от двете национални швейцарски ястия (другото представлява вид скара за маса и се нарича “раклет”). Швейцария се слави отдавна с качеството на сирената си. Тук съществува дори празник, наречен “Разделяне на сиренето”, които се провежда през октомври.

Фондюто е първото от двете национални швейцарски ястия (другото представлява вид скара за маса и се нарича “раклет”). Швейцария се слави отдавна с качеството на сирената си. Тук съществува дори празник, наречен “Разделяне на сиренето”, които се провежда през октомври. По време на него селяните, приготвяли и събирали през годината сирене в общата за селото мандра, го изваждат, опитват вкуса му и го разпределят помежду си. Затова не е чудно, че и двете национални ястия на Швейцария се приготвят с типични за страната сирена.

Фондюто се приготвя от вино и твърдо сирене в специален съд, поставен над спиртник. Името му произлиза от френския глагол “fondre”, който означава “разтопявам”. Според легендата било “изобретено” през ХІV век от швейцарските пастири, които прекарвали дълго време в планината. Хранителните им запаси се състояли от хляб, вино и сирене. По време на дългия престой далеч от дома хлябът ставал твърд, а сиренето изсъхвало. Затова пастирите се изхитрили да загряват малко вино в котле, поставено над огъня, и да разтопяват сиренето в него. В тази смес топели начупения на залци хляб, които омеквал и ставал изключително вкусен. Суровият живот в Алпите наложил строги правила при приготвянето на фондюто. Ако някой пастир допуснел да се отронят трохи от залъка му в сиренето, бил наказван с пет удара с тояга. Ако това се повторело, ударите ставали двадесет. При трето провинение към крака му привързвали камък и го хвърляли в Женевското езеро.

Днес фондюто продължава да е колективно ястие, което събира около масата роднини и приятели. Традициите, обаче, са променени – ако някой гост изпусне парчето си хляб в котлето, изпълнява по едно желание на всички останали. Вместо хляб понякога съвременните швейцарци топят в сиренето варени картофи, печен лук или кисели краставички. Други използват пилешки бульон или доматен сос вместо вино. Преди около четиридесет години започнали да се приготвят и десертни фондюта. През 1966 година фирмата “Тоблерон” представила пред журналисти първото шоколадово фондю. То предизвикало бурно негодувание сред ресторантьорите-традиционалисти, които го нарекли “абсурдно и немислимо”, но все пак го включили в менютата си. Всъщност не сгрешили, защото клиентите им изпаднали във възторг от нововъведението.

Хитрини при приготвянето на фондюто

То се приготвя винаги на умерен огън, за да не прегори сиренето. Задължително се прибавя малко нишесте, което не позволява на сместа да се разслои. Добре е във виното да се капне лимонов сок – киселината помага сиренето да се разтвори по-бързо. А за да добие ястието по-пикантен вкус, съдът може да се натърка отвътре със скилидка чесън.

Рецепта за Фондю

Време за приготвяне: 30 мин.

Продукти за 4 -6 порции

100 г сирене Грюер, 100 г сирене Ементал, 100 г кашкавал, 150 мл сухо бяло вино, 2 - 3 скилидки чесън, 1 - 2 с. л. нишесте (царевично брашно), бял пипер, 1 франзела, 1 с. л. коняк

1. Тенджерката на фондюто се натърква от вътрешната страна със скилидките чесън.

2. Сипва се виното и се оставя да кипне.

3. Добавят се настърганите сирена.

4. Когато те се разтопят се слага нишестето, разтворено в 2 - 3 с. л. вода.

5. Добавят се пиперът и конякът. Всичко се бърка с дървена лъжица до готовност.

6. Франзелата се начупва и с нея се топи в получената смес.

източник : сп. Кулинарен Журнал (02/2007 г)