Произходът на името на тази любима за приготвяне през летните вечери храна е обвит в тайнственост. Затова е куриозно, че една от версиите го свързва с индианското племе, наричащо себе си „тайно“, на което попада Колумб при пристигането си на Карибите в края на ХV век. Испанците забелязали, че местните жители приготвят уловените от тях дивеч и риба, като ги поставят над огъня върху специално изработена от свежи клони дървена решетка. По този начин месото не само се изпичало, но и получавало приятен аромат на пушено. На езика на племето тази скара се наричала „барабику“.
Племенните вождове на племето тайно, което днес обитава планински район в Пуерто Рико, обясняват произхода на думата по следния начин: „ба“ идва от „баба“ (баща), „ра“ от „йара“ (място), „би“ от „биби“ (начало, раждане), „ку“ от „гуаку“ (свещен огън). Така „барабику“ означава нещо като „рожденото място на бащата на свещения огън“. Спътниците на Колумб преиначили думата по испански маниер и тя стигнала Европа като „барбакоа“. Новият метод на готвене бързо се популяризирал на Стария континент, а по късно – и в Северна Америка. Думата навлязла в испанския, френския и английския език.
Оксфордският речник на английския език предлага друго обяснение. Той свързва барбекюто с френския израз „de barbe a queue“, който означава „от мустаците до опашката“. Защитниците на тази теория сочат като потвърждение старата традиция върху дървената скара да се поставя цяло прасе. Според други думата измислили френските моряци, след като наблюдавали как карибските пирати, които акостирали по бреговете на Южна Америка, изпичали на жар дребни животни, набодени на сабите им „от мустаците до опашката“.
Сякаш за да стане още по-заплетена историята около произхода на барбекюто, на сцената се появява и трети претендент за негов родител – крайпътните барове в Дивия Запад през ХІХ век. Над входа им висяла реклама с надпис „BAR-BEER-CUE“, която посочвала, че в заведението има уиски бар, бирен салон и зала за игра на билярд. Постепенно думата била съкратена до „barbecue“ и по понякога криволичещите закони на етимологията започнала да се отнася само до поднасяните в тези кръчми свински пържоли, печени на скара.
Традицията на барбекю партитата е далеч по-ясна и датира от времето на войната между Севера и Юга. За да се изхранват, гладуващите жители на Юга ловували подивелите прасета, доведени в Америка от първите европейски преселници и пуснати да живеят свободно около селищата им. Уловът им бил труден и рискован, затова успехът му бил ознаменуван със събиране на роднини и съседи и празнична трапеза.
Рецепта за Барбекю ребърца със специален сос
Време за приготвяне: 1 ч + 30 мин престой
Продукти за 6-8 порции
За соса: 2 с. л. олио; 1 глава кромид;2 скилидки чесън; 160 мл кетчуп; 1 с. л. мед; 125 г кафява захар; 6 с. л. оцет
За ребрата: 1 кг 300 г свински ребра; 2-3 с. л. кафява захар; сол и смлян черен пипер
1. Барбекю сосът се приготвя, като първо ситно нарязаният лук се запържва в олиото до златисто. Прибавя се накълцаният на ситно чесън и пърженето продължава още 1 минута при непрекъснато бъркане.
2. Сипват се останалите продукти. Добавят се 180 мл вода и се разбърква добре. След като сосът кипне, котлонът се намалява и се оставя за половин час, за да се сгъсти. Периодично се бърка.
3. Ребрата се приготвят, като захарта се смесва със солта и черния пипер. Разбъркат се добре с вилица.
4. Ребрата се нарязват на парчета от по 1-2 ребра. Подреждат се в тава за печене или огнеупорен съд в един ред.
5. Така приготвените ребра се натриват със захарната смес. Покриват се и се поставят в хладилника за 30 минути. След това се изпичат на барбекю, като периодично се намазват със соса.
източник : сп. Кулинарен Журнал (09/2008 г)
снимки" shutterstock.com и сп. Кулинарен Журнал
