Индийската кухня е може би най-древната в целия свят. Цивилизацията на този субконтинент датира от преди 5000 години. Арийските племена, които го обитавали, създали множество градове-държави, обединени от развита култура. Те поставили и основите на традиционна индийска кухня, изградени върху вегетарианството. Освен икономически, има и религиозни причини за това – ведическата традиция изключва употребата на месо.
Когато Александър Македонски достига до Индия през 326 г. пр. Хр., по тези земи вече се е появила нова религия – будизмът, чиито последователи също са ревностни вегетарианци. След падането на последната царска династия Индия била владяна ту от хуни, ту от араби, които оставили своя отпечатък както върху културата, така и върху хранителните навици на населението.
Най-големият “кулинарен обрат”, обаче, настъпил през 16 в., когато в Северна Индия нахлули идващите от Персия монголи. В завладените територии бързо навлязла консумацията на месо, което се комбинирало с пикантни индийски сосове. Така било създадено ястието “къри”. Голяма популярност получило и друго ястие - “тандури”. И до днес то се приготвя в дълбоко глинено гърне, наречено “тандур”. Месото се обработва в специалната марината, в основата на която стои силно подправено кисело мляко.
През същия период за първи път към ориза било прибавено месо по подобие на арабските пилафи, в Индия станали известни кюфтетата, шишчетата и кебапите. Навлязла употребата на ядки при приготвянето на ястията – бадеми, кашу и стафиди. Месата се комбинирали със сладникави подправки.
И до ден-днешен Индия е разделена както в религиозно, така и в кулинарно отношение. На север, където преобладава ислямът, се готви месо, главно птици и агнешко. Индуиският Юг е по-скоро вегетариански. През последните векове някои религиозни табута доста са избледнели. Принос имат и по-късните завоеватели –португалците и англичаните внесли нови, европейски, традиции в храненето. Днес, например, в Индия се ядат супи и се пие чай по английски образец.
Основното ястие на съвременните индийци се състои от ориз (на юг) или чапати – плоски житени хлебчета (на север), сервирани към пюре от дал (варива), малко зеленчуци и купа кисело мляко. Приготвя се с много подправки. Месо се консумира на празници, няма ограничения за прясното мляко и рибата. Ястията се сервират на масата и всеки си взима колкото иска. С пръсти се късат парчета плосък хляб и с тях се загребва храната. За измиване до всеки гост се поставят купички с ароматизирана вода. Рецепта за чапати
Пържен нахут с кисело мляко
Време за приготвяне: 3 ч
Продукти за 4 – 5 порции:
300 г нахут, 250 г кисело мляко, 50 мл олио, 1 и 1/2 л вода, 8–10 зърна черен пипер, 1 1/2 ч. л. млян кориандър, 1/4 ч. л. асафетида **, сол на вкус
Почистеният и измит нахут се накисва в студена вода за 12 часа. Отцежда се и се изсипва в подсолена вряща вода. Вари се на силен огън в продължение на 10 минути, като периодично се отстранява образувалата се пяна. Съдът се захлупва и варенето продължава на слаб огън до омекване на нахута, след което се отцежда.
В отделен съд в сгорещена мазнина се запържват леко асафетидата и смленият кориандър, след което се прибавя нахутът. Пърженето продължава 8 – 10 минути при непрекъснато бъркане. Ястието се сервира горещо, полято с разбитото със смления черен пипер кисело мляко.
РЕЧНИК
Асафетидата е вид смола с аромат, подобен на чесъна. В индийските ястия се употребява като подправка, като предварително се смила на прах.
още рецепти от индийската кухня : ТУК
