На 20 декември се отбелязва един от големите зимни християнски празници преди Коледа – Игнажден. Почита се паметта на Свети Игнатий Богоносец, наречен така защо сам признавал, че „носи Бог в сърцето си“. Той е ученик на Йоан Богослов и заради вярата си е осъден да бъде разкъсан от диви зверове в Римския Колизеум.
Игнажден слага началото на Коледните и Новогодишни празници. Според народните вярвания денят започва да нараства и да се „обръща към пролет и лято“. Празникът в различни райони на страната се нарича още Млад или Нов ден. Много по-разпространено обаче е наименованието му Полаз или Полазник, което е свързано с една от многото гадетелски практики, наследство от езическото минало на предците ни. По това кой ще влезе на Игнажден пръв у дома те гадаели каква ще е годината и ще има ли сполука за стопаните.
Полазникът, донесъл им добро и по-рано, често специално канели от предния ден, като се отивало в дома му с бъклица вино. На сутринта той пристигал с наръч съчки за огъня и с пръчка, с която разравял жарта, за да се вдигнат искри. После сядал и наричал колкото искри, толкова домашни животни да се народят и толкова богата да е реколтата. Полазникът непременно дарували с игнатово кравайче.
На Игнажден се избира и дъбовото или крушово дърво – Бъдникът, който ще гори на 24 декември, а коледарите се събират за първи път, за да се уговорят и разучат песните си за празника. У дома се месят колаци и кръстове за предпазване от злото, жените готвят някакво вариво – често боб с картофи, или пекат пататник.
Имен ден празнуват: Игнат, Игната, Игнатий, Игнатка, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла.
Любопитно
Според поверието на Игнажден не трябва да се изнася нищо от къщи – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът. Не се дава и не се взема нищо назаем.