ДА ВЪРНЕМ ИМЕТО "ВОДИЦИ" НА ЙОРДАНОВДЕН!

С този ден започват поредица от празници, в които се извършват ритуали с вода - мощна природна стихия с очистващи функции и целебна сила. Затова в народната памет се е запазило името "Водици".

Денят преди Богоявление, 5 януари, е Попова Коледа или Зимен Кръстовден, наричан още Кръстци, Водокръщи, Водокръст, Неядка. С него се смята, че завършват т.нар. Мръсни дни. От Бъдни вечер до Попова Коледа коледарите обикалят и благославят домовете на хората, като така очистват и дома и правят наричания за здраве, благополучие и защита на семействата и земята. Коледарите така се явяват и своево рода защитници и пазители на населеното място. В Българската традиция на Игнажден се чества и посреща и Млада Бога или Новата Година. Това е и денят, в който започва и астрономически новият Слънчев цикъл. Така след като Младата година е посрещната, коледарите са си свършили работата и са поставили началото на годината на чисто. В много райони на страната днес те се поръсват със светена вода, за да се отмият от тях нечистите сили, събрани по време на "мръсните дни". На Попова Коледа се прибират караконджолите и спират игрите на маскираните старци или джамали (погрешно наричани и кукери).

Обредната роля на водата в празника го прави част от т.нар. ивановденски празници. На този ден свещеникът „кръщава“ водата, пускайки в нея кръст. След това той обикаля домовете с котле, пълно с тази осветена вода, и ръси с китка босилек за здраве и берекет. Домакините пускат монети в котлето и даряват свещеника с вълна, брашно, боб и др. Някъде заедно със свещеника ходят и деца (или мъже), наречени котки, които носят получените от домакините дарове.

На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. В селата в Разложко и Прилепско момичетата се наричат водичарки. Те също обикалят къщите, като пеят водичарски песни на всеки отделен член от семейството, с които им пожелават здраве и благополучие.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито "водни имена" на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

Смята се, че в нощта срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне. В нашия фолклор има и много смешни истории, свързани с човешките желания в този магически момент. Например, разказът за един мъж, дочакал отварянето на небето. Той искал да си пожелае шиник (кръгъл дървен съд за зърно), пълен с жълтици. Но толкова се объркал, че изрекъл: „Боже, дай ми шиник глава!”. Господ му изпълнил желанието и горкият човек получил глава, голяма колкото шиник.

Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.

Вечерята на Попова Коледа е третата кадена вечеря. Тя е постна, за да се посрещне достойно идващия празник. На нея има обредна пита, просеник (хляб от просо) или царевични питки, зелеви сарми с булгур, варено жито, постно зеле, джуркан фасул, плодове, вино и орехи. С орехите, също както и на Бъдни вечер, се гадае. Всеки на трапезата трябва да си вземе по един орех и да го счупи. Ако орехът е здрав, годината ще бъде хубава, а ако е мухлясал или изгнил – годината ще бъде неуспешна.

Свещта, която е горяла на трапезата на последната кадена вечеря, запазват и когато през лятото дойдат градоносни облаци, я запалват, като вярват, че така ще спрат природната стихия. Това е третата, последна кадена вечеря (след Бъдни вечер и Васильовден). Най-възрастният мъж в семейството прекадява ястията с лемежа от ралото, после чупи питата и благославя.

В празника на Йордановден – 6 януари, наричан още Мъжки Водици, се преплитат църковният обред на кръщаване на водата, който има евангелски произход, и древният култ към вода и вярата в нейните особени качества. Това води до схващането, че с кръщаването на водата и ръсенето с нея се пропъждат нечистите дни, демоничните същества и зли сили.

Сутринта след службата в църквата цялата общност отива до близък водоем – река, езеро, море, където свещеникът извършва водосвет и хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените, за да го извадят. Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селището и всички го даряват. Вярва се, че той ще бъде здрав и честит през цялата година. Разпространено е и поверието, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Според поверието, който през нощта срещу празника си пожелае нещо, то ще се сбъдне.

 

От този момент водата е кръстена и се смята, че има целебна сила. Моми и невести, донесли от вкъщи домашните икони от къщи и палешника, с който са кадили трапезата на трите кадени вечери, ги потапят в реката да ги окъпят. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. После момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Отнасят от кръстената вода вкъщи, където болните се умиват, за да оздравеят.

В Средните Родопи за Йордановден е характерен друг интересен обичай, познат като хаскане – обредно къпане на всички, които посрещат Водици в нов социален статус – младите булки и младоженци, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. Къпаните се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. Ако някой не иска да бъде окъпан, трябва да се откупи с почерпка.

С осветяването на водата настъпва краят на мръсните дни (които са от Коледа до Йордановден). Хората от селото се връщат на мегдана, където се хващат на празнично хоро.  След това се прибират по къщите и сядат на трапезата.

От Йордановден до Заговезни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници.

Сподели с приятели