„Царицата на полята“ и нейната прастара история

Свързваме с лятото крехките царевички, които предприемчиви търговци продават варени на плажа. Вкусът им напомня също за есенни пикници с барбекю, в които царевицата е най-приятната гарнитура на печеното месо. Свързваме я и с пуканките в киното, и с полезните свойства на царевичното брашно, богато на цинк, желязо, каротеноиди и фибри. Хапваме я целогодишно, и макар и консервирана, от ястията с нея се долавя аромат, любим от детството. Да проследим нейната история далеч назад в миналото...

Царевицата е едно от най-древните зърнени растения – хората са я отглеждали още преди 10 000 години, според археолози. Родината ѝ е Централна и Южна Америка, там, където са живели маите, ацтеките и инките. Древните ацтеки дори си имали бог на царевицата – Центеотл, но европейците виждат царевични зрънца за първи път едва преди малко повече от 500 години, когато те достигат до Стария континент с корабите на Христофор Колумб през 1496 г. От Европа отплават чак до Индия и Китай, където намират радушен прием и днес в цял свят древното растение е възвеличавано като „царицата на полята“.

Тя пречиства успешно организма от токсини, регулира нивото на холестерола, предпазва от атеросклероза, влияе благоприятно сърдечносъдовата и нервната система при стрес и депресия, заздравява костите, а заради съдържащия се в нея селен забавя процесите на стареене. Превъзходните вкусови качества на царевицата я правят особено желан кулинарен продукт. Със златните ѝ зрънца – прясно мариновани или консервирани, стават супер салатки, гарнитури, супи и всякакви запеканки. Има много начини да сготвите ястия с царевица, но има и тънкости, които е хубаво да знаете.

​Тънкости, които е хубаво да знаете

* Когато избирате прясна царевица, вземайте само такава, чиито листа са зелени, тъй като те са естествена „опаковка“ на зърната. Цветът на зърната пък трябва да е млечно-жълт. Не се изкушавайте от яркожълтите зърна, защото при варене те остават твърди и невкусни.

* Преди топлинна обработка натопете царевицата за около 2 часа във вода, за да омекнат зърната.

* Варете кочаните в неподсолена вода, тъй като солта стяга зърната и ги прави жилави.

* Като предварително махнете снопчето влакънца – т. нар. „коса“, може да варите младите царевици заедно с листата – това придава особен аромат на зрънцата!

* Щом се свари, излейте водата и оставете царевицата да почива в тенджерата, увита с мъхеста кърпа. Така зърната стават още по-нежни и приятни на вкус.

Алтернативни начини на приготвяне

Във фурна. Намажете дълбока тава с масло, наредете измитите царевици, налейте вода до половината им, покрийте с фолио и печете 40-120 минути във фурната, в зависимост от степента на зрялост.

В уред за готвене на пара. Напълнете съда с вода, намажете решетката с масло и наредете царевиците. Варете ги 40 минути при плътно затворен капак.

На грил. Завийте кочаните във фолио и печете 35-40 минути.

В мултикукър. Налейте вода до максималното ниво, сложете кочаните, покрийте ги с листата им, включете на макс и след 15 минути са готови и потресаващо вкусни!