Брюкселското зеле е сред най-древните зеленчуци, отглеждани на земята. И един от малкото източници на съставки, полезни за имунната система. Братовчедът на броколито, карфиола и зелето произхожда от Северна Америка, но още в ранното Средновековие е пренесен в Европа и тъй като най-много е отглеждан в Белгия, получава името си от нейната столица.
Леко горчивият вкус на малките свежи зелчици ги прави непопулярни в прясно състояние, обаче в тях има изобилие от ценни микроелементи и витамини, най-вече от група В, но също С, К и Е, фолиева киселина, каротин, желязо, калий, селен… За да се запазят полезните вещества и нежните листенца да не омекнат, брюкселското зеле не бива да се вари дълго. Най-хубаво е да бланшира леко и да се консумира като салата или гарнитура, или да се пече на фурна в купа от йенско стъкло.
Продукти за брюкселско зеле с орехи и пармезан
Брюкселско зеле | ½ кг |
кашкавал и пармезан | 150 г |
едро счукани орехови ядки | 150 г |
майонеза | 3 с. л. млечна или домашна |
горчица | 1 с.л. |
1-2 лимона | |
сол и млян черен пипер на вкус | |
зехтин | 1 с. л. |
2 скилидки чесън, нарязан на тънко |
Приготвяне
- Измийте и почистете зелчиците от увехнали листа и ги наредете наредете в купа от йенско стъкло или в тавичка.
- Смесете майонезата, горчицата и сока от един лимон, счукайте ореховите ядки и обелените скилидки чесън. Подправете с черен пипер и, ако се налага, с малко зехтин и сол, и полейте зелето.
- Сложете го да се пече в предварително загрята фурна на 200 градуса. След 15-ина минути печене извадете от фурната и добавете настъргания кашкавал или пармезан. Върнете във фурната и допечете още няколко минути.
- Сервирайте като предястие, украсено с парченца лимон и настъргана лимонова кора.