Брюкселско зеле

Стари форми на брюкселско зеле са известни от 13 в, а в днешния си вид е познато от 16 в. Брюкселското зеле е от сем. Кръстоцветни.

• Брюкселското зеле влиза в основния състав на европейските кухни поради високото наличие на витамин С. От него се приготвят супи, гарнитури, предястия, сосове и салати.

• По своята биологична стойност брюкселското зеле се нарежда на едно от първите места сред храните от растителен произход. То съдържа средно от 152 до 247 мг витамин С, който се намира в много стабилна форма и не се разрушава при съхранението му.

• Съдържа още витамините В2, РР, каротин, минерални соли (калий, натрий), въглехидрати, белтъчини, багрилни вещества, етерични масла и органични киселини. Поради съдържанието на значителни количества желязо е подходяща храна при малокръвие.

• Брюкселското зеле е с нежен вкус, особено когато е младо. То се познава по зелените листенца, които са твърди и стегнати, бледо на цвят пънче, което не е изсъхнало.