Интересно е, че Новият завет споменава Пресвета Богородица само няколко пъти – във връзка с непорочното зачатие, раждането на Христос и накрая – при разпъването му на кръста. В първите векове на християнството обаче е създадено устойчиво църковно предание, което заплва фактите от биографията й. Според него тя е дъщеря на двама благочестиви юдеи, Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги дарил с дъщеря. Според тогавашната практика Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Според легендата малкото момиченце изпитвало такова желание да служи, че само изкачило многобройните стъпала.
Мария останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие. Тогава тя обявява решението си да продължи да служи и свещениците я сгодяват за много по- възрастния благочестив Йосиф, който уважава обета й към Бога и не поддържа с нея съпружески отношения. Младата Мария остава символ на чистата служба на Бог и е удостоена с честта да зачене непорочно Сина Му.
Празникът Въведение Богородично е празнуван за първи път през 715 година. През 543 година император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично. Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
В миналото възрастните родители и омъжените им деца отивали на църква, а малките оставали у дома. След това се събирали на чаша вино и празнична постна погача, както и вкусно постно ястие. Не раздигали масата, за да може Богородица да дойде през нощта и да похапне.
С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж. Според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали. Според обичая от този ден нататък може вече да украсявате коледната елха и къщата за предстоящите светли празници.