• Прилага се и паниран като гарнитура на някои месни ястия. За подобряване на аромата и цвета на бульони и супи в тях се поставя изпечен лук. Средно големи луковици се разрязват на половинки и се поставят от плоската им страна в горещ тиган без мазнина. Пекат се, докато се получи възкафяв цвят.
• Използва се и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.
• Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни заболявания.
• Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъкване на клонче зелен магданоз.
• Луковиците и листата на обикновения лук са се използвали още от древността. От растенията, отглеждани в градините на вавилонския цар Мардукапалитина II, на първо място с бил лукът. В един от надписите на Хеопсовата пирамида се споменава, че за храна на робите се е купувал и лук.
• В древна Гърция лукът е бил свещено растение. Но както чесънът и той се е смятал за простонародна храна. Траки и славяни също са използвали лука като храна, подправка и лечебно средство.
• Лукът е двегодишно или многогодишно луковично растение от сем.Кремови.
• Срещат около 400 сорта. От тях се използват около шест.
• В нашата кухня се прилага главно обикновеният бял лук, чиито луковици имат различна форма и големина в зависимост от сорта.
• Червеният лук се смята най-подходящ за салати.
• От арпаджика се приготвят гозби, в които се поставят цели луковици (попска яхния).
• За приготвяне на пролетни салати и ястия се употребява и зелената надземна част на лука.
• Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, като регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Освен това той подтиска развитието на болестотворните микроорганизми и действа благотворно на сърдечно-съдовата система. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.