Сладник

Сладникът е древно лечебно средство и подсладител, за него се споменава в съчиненията на Теофраст (IV—III в. пр. н. е.), който го нарича скитски корен.

• Авицена (XI в.) лекувал със сладника почти същите заболявания, за които се срещат сведения и в българските лекарственици от XVII—XIX в.

• Като лечебно средство и подправка се използват едрите корени на растението сладник от сем.Бобови.

• То е многогодишно, тревисто, високо до 1,5 м растение. Корените оказват и адренокортикоиден ефект. Пред вид на това сладникът не бива да се използва в по-големи дози (обикновената доза е 1 ч л счукани корени) и повече от 20 дни.

• Под формата на водни екстракти или смлени на прах корени той се прилага за подсладяване на напитки (бира, лимонада и др.), за приготвяне на специални бонбони, поставя се в дъвките и пр.

• В медицината се използва като отхрачващо, слабително, противоязвено средство.