• Прибавя се и в сосове, мляко с ориз, оризови ястия (1 равна чаена лъжичка за 4 порции).
• С канела и други подправки се ароматизира горещо червено вино (пунш).
• Канелата се комбинира добре с карамфил, индийско орехче, звездовиден и обикновен анасон.
• Маслото се употребява във винарската и ликьорената промишленост за ароматизиране на напитки.
• Използват се и прецъфтелите и изсушени цветове главно на китайската канела.
• Една от най-старите подправки е канелената кора. Под името "квай" тя е отбелязана в лекарственика на китайския император Шен-нунг още 2500 г. пр. н. е. Древните египтяни, елините и римляните също са я използвали за подправка и лекарство.
• Известни са до 300 вида от тях. За лечебни цели и като подправка се използва най-много кората на цейлонската канела, която е храст или дърво с височина до 8 м. Среща се в Шри Лаика (о. Цейлон), култивира се в Южна Индия, Бирма и др.
• Изсушената кора представлява извити под формата на полутръбици, лишени от горния слой късове, 1 см в диаметър и дълги до 15 см. Те имат кафяв цвят, нежен мирис и сладникав леко лютив вкус. Съдържат 1—2% етерично масло, слузи, нишесте, манитол, полифеноли и др.
• Етеричното масло се добива от корите чрез дестилация с водна пара. То е с кафявочервеникаво със силен приятен аромат. Състои се от 70—90% канелен алдехид, 5% евгенол и др.
• Друг вид канелена кора е китайската. Тя се добива от високото до 11 м дърво китайска канела. Среща се в спонтанната флора на Югоизточен Китай и Бирма. Култивира се в Китай и Бирма. Изсушените кори представляват късове, дебели 1—5 мм, с различна големина, отгоре сивокафяви, а отдолу кафяви, на които повърхностният слой не е обелен. Съдържат 2—4% етерично масло (с 80—96% канелен алдехид), слузни вещества, полифенолни вещества, захари и др.
• В медицината канелените кори се употребяват главно при стомашни разстройства, като апетитовъзбуждащо (1/2 ч. л. прах 3 пъти на ден преди хранене), противомикробно и противопаразитно средство.
