Празникът, посветен на св. Димитър, е имал важно значение в живота на дедите ни, тъй като е поставял края на усилния работен сезон. Казвали са, че "св. Георги лято носи, а св. Димитър - зима". На деня се гадаело за приближаващите студени дни. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта видели, че овцете са лежали върху нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Гадае се и по полазника (първия гост в къщата) – ако е добър и заможен, такава ще е и годината.
Според народно вярване в полунощ срещу Димитровден “небето се отваря”. Който е буден по това време, може да изрече своя молба към Бога -ако е праведен, Господ ще изпълни желанието му.
На именниците се носят бели китки, за да е блага зимата. Цветята се усукват с ален конец, та да са бели и червени през годината.
На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.
Сервира се петел, ако именникът е мъж или кокошка - ако е жена.
На масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел от тиква.
източник : сп. Кулинарен Журнал (10/2010 г)