С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

ТРИФОН СЕ ПРАЗНУВА ТРИ ДНИ

ТРИФОН СЕ ПРАЗНУВА ТРИ ДНИ

ТРИФОН СЕ ПРАЗНУВА ТРИ ДНИ

Църковни празници

Църквата е посветила първи февруари на св. вмч. Трифон, който заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения и посечен с меч през 248 г. Българската православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон на 1 февруари. Той е светец-лечител, почитан в християнството. Едва 17-годишен, надарен от Бога с лечителска дарба, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил голяма слава. Първоначално у нас светецът се чества на 14 февруари, като Ден на лозаря. Но след въвеждането на Григорианския календар датите на църковните празници се изместват и паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.


Имен ден:

Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.

 

На 2 февруари е Сретение господне (наричан от народа Зимна Богородица, Вълча Богородица). Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.). Един от четирите празника, посветени на Божията майка. Съвпада с четиридесетия ден от рождението на Иисус Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм. Там благочестивият старец Симеон поема от ръцете й детето и казва: "Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата - за да се открият мислите на много сърца". В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца. Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новороденият Месия. На другия ден след този празник се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

 

На 3 февруари е Зимен Симеоновден. Чества се паметта на св. Симеон Богоприимец и на св. Анна. Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на месията Христос. И когато Исус се родил, отецът отишъл в храма и там припознал своя единствен Бог. В храма била и прор. Анна, която също повярвала в Исус Христос и му служила вярно до края на живота си.

Имен ден: Симеон, Симеонка (на 3 февруари)

Народни вярвания и обичаи

Първите три дни от Малък Сечко (февруари) българите наричат Трифонци. Народът ни много почита Първия Трифонец и го нарича Трифоновден, Трифон Зарезан, Трихун, Трифон пияница. Лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите приемат св. Трифон за свой покровител и за пазител на лозята, защото приблизително по това време през годината започва резитбата на лозята. Светецът често е изобразяван на иконите с косер в ръка. Според народната легенда заради своя присмех над Богородица, която на 40-ия ден след раждането отивала на черква, Трифон, който се смятал за неин брат, си отрязал носа.

 

На този ден мъжете отиват на лозето, за да го зарежат. Още рано сутринта стопанката омесва и изпича пресен хляб, украсен пластично с тесто. Най-често се изобразяват лозници с гроздове. Приготвя и кокошка пълнена с ориз или булгур – първо я сваряват, а след това я препича на саджак. Понякога прави и тутманик, дипла пита и пържени яйца. Заедно с бъклица с вино и шише светена вода храната се слага в нова шарена торба.

 

След празничната църковна служба мъжете лозари взимат торбата и заедно със свирачите се отправят към лозята. Там всеки се прекръства три пъти в посока към изгрева на слънцето и отрязва с косера няколко пръчки от три корена. После полива отрязаното място с вино и светена вода и го поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер, с пожелание да се роди много грозде. Докато извършва зарязването, лозарят изрича благословия за богата реколта. На отделни места се разиграва следният диалог с магическо значение. Някой високо пита: „Трифоне, къде си?", а друг отговаря: „Под лозата, не се виждам от грозде." Първият казва: „Догодина хич да не се виждаш." Отрязаните пръчки завиват на венчета, които слагат на калпаците си, на бъклиците или ги премятат през рамо, а после вкъщи ги поставят под домашната икона.

 

След зарязването мъжете нареждат богата трапеза в лозята с донесената храна. Започват шумни и весели песни и хора. Преди да седнат около софрата, лозарите избират „цар” на лозята, когото наричат Трифон. Гледат той да бъде добър стопанин, имотен, с много лозя и да е „късметлия” – предпоставки за добра бъдеща реколта. На главата на „царя” поставят корона от лозови пръчки, качват го на каруца, теглена от самите тях, и ритуално обикалят лозята. Царят зарязва и благославя да се роди повече грозде и да има хубаво вино.

 

После участниците в обичая понасят царя на рамене или го слагат на колесар и с гайди и тъпани процесията се връща в селото. Шествието обикаля всички къщи, а стопаните ги посрещат с баница, ракия и вино. Празникът завършва в дома на царя, който по стара традиция кани всички мъже, участници в зарязването, и ги черпи с вино, за да бъде обилна реколтата от грозде и да бъдат пълни бъчвите.

 

На Трифоновден в Родопите се изпълнява и магически обред заплашване/ трифоносване  на овошките, които не раждат. Сутринта преди изгрев слънце двама мъже отиват при дървото. Единият замахва с брадва и заплашва фиданката, че ще я отсече, а другият го разубеждава, като казва, че през идната година дръвчето ще роди едър плод. Пак в Родопите на Трифоновден се прави и обредът насичане на бездетен мъж, за да му се родят деца. Мъжът вика бръснар, който докато го бръсне, го нарязва на три места по шията.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. От народното вярване, че през този период “се бесуват вълците”, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените. Те не бива да предат, да плетат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците.Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.

 

Раздават специален обреден хляб, малко от който слагат и в сеното на добитъка, за да го предпазят от опасния звяр. Нощвите стоят захлупени 3 дни пак с тази цел. Не метат дворовете и не хвърлят сметта. В Северна България по време на Трифонци гадаят за реколтата - хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни;  вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре.;  ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.

На Сретение Господне не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.

 

3 февруари - Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден - един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

 

 

Обредна трифонова пита
1 ч

8 порции

1 бучка мая 
250 г прясно мляко

1 ч. л. захар 

1 кг брашно

6 яйца

1/2 ч. л. сол

250 г масло или мас
1. Разтворете маята в малко затоплено мляко заедно със захарта и 1/2 ч. ч. брашно. Щом втаса, я изсипете в останалото брашно.

2. Отделно разбийте яйцата и заедно с останалото топло мляко и солта също сложете в брашното. Замесете тесто с намаслени ръце и месете, докато мазнината се поеме от тестото.

3. Разделете го на 3 части и по желание ги оплетете на плитка, като след това я свиете на кръг, или изпечете 3 отделни, гладки питки, които украсете с гроздове от тесто или слънца.

4. Изпечете във фурна, загрята до 220 градуса, като внимавате да не прегори – може да покриете с фолио, щом коричката се зачерви.

Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Празници

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.