През 2016 година Лазаровден се пада на 23 април, а на следващия ден - 24 април е другия светъл празник - Цветница (Връбница).
Това са едни от най-жизнерадостните пролетни празници преди Великден.
Според народния празник и вяра, Лазаровден е празник на нивите, ливадите и горите. Съществуват два характерни обичая - лазаруване и поминални обреди.
По къщите ходят лазарките - това са моми и момичета, които се подготвят още от постите и се групират по възраст и чети. С тръгването лазарите се разделят на : шетарии, две реда певци, мома, която носи кошницата за яйца. Те играят несключено лазарско хоро и пеят песни, които са многобройни и разнообразни по съдържание и "посвещение".
Не се подминава нито една къща, нито един член от семейството. Дори през годините на турското робство са се създавали песни и за турските големци, тъй като лазарките не са подминавали с игрите и песните си дори и турските семейства.
Щом свършат песните, една от лазарките, които играят, мята бяла кърпа на рамото на стопанката и й целува ръка, тя взима кърпата и връзва в нея пара и я връща. После дарява лазарките със сурови и бели яйца, които ще боядисват, когато отидат при "кумицата".
В някои къщи, където се отглеждат пчели, слагат трапеза на лазарките : погача, мед и сушени плодове.
"..Да сте живи и здрави
от година и в година, Лазаре,
да дочакаш с бело и червено, Лазаре,
с род и роднини, Лазаре,
с майка и с баща, Лазаре,
с братя и сестри, Лазаре..."
Месят и изпичат "кукли" от тесто. После отиват на реката, пускат късчета от тези хлябове - кукли по водата и гледат кое ще изплува най-отпред. "Победителката" в тази надпревара става "кумица" и водачка на лазарките. Обредът се нарича "кумичене". Накрая лазарките се събират в дома на водачката и си разпределят даровете.
В днешни дни за празника често се приготвят "Момински кукли", които се дават на момиченцата, идващи да поздравят по домовете за здраве на Лазаровден.
Поминалните обреди се изпълняват предимно в Северозападна България - в събота се прави Лазарска душница, когато се раздава за умрелите. Вари се жито и се приготвят обредни хлябове още в петък преди Лазаровден.
Поминалните обреди се изпълняват главно в Северозападна България.
Вярва се, че на Връбница (Цветница) “разпускат, пущат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да донесат нещо.
Затова в събота се прави Лазаровска душница, когато всички раздават за умрелите. Още в петък преди Лазаровден жените сваряват жито – куча, и приготвят обредни хлябове без мазнина.
Правят малки кравайчета, наричани „прусурки” според броя на умрелите, но винаги нечетно число.
Същата вечер жените с рангеловия кравай, житото и шише вино отиват на гробищата, като носят кадилница с въглен и тамян.
След като свещеникът освети донесеното, всяка жена прекадява и прелива гроба (или гробовете) на своите родственици и раздава от житото и хляба.
Малките „прусурки” най-често се раздават в събота сутринта на самата Задушница.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница)
На Лазаровден имен ден празнуват всички носещо името Лазар и Лазарина.
