С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

„Великото яйце надвива и природните стихии...“

„Великото яйце надвива и природните стихии...“

„Великото яйце надвива и природните стихии...“

В навечерието на Великден във всеки български дом се боядисват и пишат яйца. Ритуалът, който възкресява отколешни традиции, е свързан с приятни емоции за малки и големи. Най-много за него знае и разказва с удоволствие красивата и енергична заместник-директорка на Националния етнографски институт с музей ст. н. с. д-р Светла Ракшиева. Тя е автор на книгата „Писано яйце за Великден“ и както сама споделя в нея, „щом се изплъзне от поглед, бърза да се отдаде на тайната си страст – писането на великденски яйца“. А това, признава тя, е занимание на границата на художественото, магичното и алхимията. Впрочем чудесен повод за нас за среща и разговор с тази интересна жена, която разговаря на “ти” с миналото.


- Защо именно яйцето е символ на Възкресението Христово и защо на Великден се чукаме с яйца?


- В традиционната култура яйцето е символ на живота. Много интересно е обаче, че с него могат да се правят магии и за лошо, и за хубаво. Например яйцата с два жълтъка най-често са използвани от магьосниците за нанасяне на вреда на дома и семейството... Вярва се, че от тях под мишниците им се излюпват птичета мамничета, голи и без пера, понякога с две глави. Пускат ги да обикалят нивите и дворовете на съседите, за да разнасят болести и да примамват плодородието навън. С яйце обаче могат да се правят и добри магии за плодородие. Например на Гергьовден червено великденско яйце се заравя в нивите, за да ги пази от градушки, суша и змейове, или се слага под ведрото, за да има много мляко от овцете. Червени черупки се залепват на портата на двора срещу болести и беди. Така че яйцето може да поеме в себе си и лоши, и добри влияния и след това да ги прехвърли върху стопаните, стоката и земята. Очевидно християнската религия е адаптирала тези народни вярвания, защото яйцето е универсален символ на живота – от нещо мъртво, което не се движи, се ражда нещо живо – пиленцето. Това много добре подкрепя християнската идея за Възкресението. Така яйцето става част от обредната храна, с която се отговява и пада забраната на Великденския пост.


- А откога по българските земи съществува традицията да се багрят яйца и за кои народи още това е традиция?


- Едва ли някой може да каже кога за първи път са боядисвани яйца. Тази традиция е много древна и дори предхристиянска и е свързана с пролетния цикъл, с възраждането на природата и раждането на новия живот. В античността той е обединявал обредите за умиращия и възкръсващия бог, след това е бил адаптиран от християнската религия. Всички народи на Балканите, в Европа и дори в Англия боядисват яйца за Великден и ги украсяват по познатия и у нас начин – с тревички, листенца, венчелистчета на цветя. Интересно е, че почти навсякъде се използват люспи от лук, от което излиза, че това въобще не е наш патент. Червени яйца са намирани в средновековни погребения от XII-XIII век в Унгария, Украйна, Полша и Чехия. А доколкото те са нетраен продукт, най-вероятно ги е имало и доста по-рано.


- Преди да се появят фабричните бои са използвани природни багрила. Кои растения са влизали в работа?


 - Люспи от лук например могат да боядисват от лимонено до виненочервено. От значение в случая е колко престоява яйцето в отварата и каква е черупката му. Много се е използвала орехова шума, която ги боядисва зеленикаво-кафяво, а чисто кафяво пък се получавало от настойка на кафе. Спанак и магданоз боядисвали в зелено, а с кукуряк и млечка правели жълто-зелено. Знам, че с луковичките на синчеца във Велинградско са боядисвали яйцата жълти, а после ги потапяли в червената боя, добивана от червено бразилско дърво. Тя била вносна и скъпа, затова жените предпочитали да боядисват с растения от близката околност. За червено и винено например използвали растението брош, а за огненочервено – клонки от смрадлика и червен риган.

(Следва продължение)

Разговора води: Татяна Карданова

 Снимки: Петър Илиев Studio



Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Празници

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.