Змеят излиза на сцената
На по-късен етап успоредно с житието на светеца се появяват разкази за неговите чудеса, чиято основа е фолклорна и прилича на народните приказки. Отначало те са апокрифни, но това не пречи да са широко разпространени. Приема се, че възникват като устна легенда в Близкия Изток, в християнско-монашеска среда около VIII – IХ в., защото отразяват противоборството между Византия и Арабския халифат за земите в Сирия, Палестина и Мала Азия, случвали се по това време. Постепенно те навлизат в официалната житийна литература, като за първи път са фиксирани в разказа „Чудото със змея“, датиран XII-XIII в. В резултат съществуват над 200 ръкописа, съдържащи това сказание.
Интересно е, че чудесата на светията са извършени посмъртно – той се явява по молба на хора, нуждаещи се от помощ или защита. Във византийската традиция чудото със змея е единственото, извършено приживе, докато в славянските и други версии то също спада към посмъртните.
Легендата
„Чудото със змея“ разказва, че до град Вирит, днешен Бейрут, имало голямо езеро, обитавано от страшен змей. Чудовището тормозело жителите на града, като често се приближавало до стените му и отровният му дъх погубвал всеки, който го вдиша. Освен това обичал да си похапва мирни пътници, имали лошия късмет да се отзоват близо до леговището му. След многобройни опити да се справи със змея, местният владетел решил да сключи сделка с него и всеки ден да му предава по едно дете от града, избрано с жребий. Накрая дошъл редът на царската дъщеря – облечена в най-хубавата си премяна, тя застанала до езерото, за да чака съдбата си.
По това време по пътя минал Георги – воин в армията на император Диоклециан, родом от Кападокия, който обикалял света, за да участва в битки. Заприказвал се с девойката и като разбрал какво я очаква, взел нещата в свои ръце. Когато змеят изскочил от езерото и се насочил към плячката си, бъдещият светия се прекръстил и насочил копието си към него, като го ранил тежко. После наредил на царската дъщеря да го върже около врата с пояса си и змеят тръгнал послушен след нея. Двамата се върнали във Вирит със змея на верижка, но уплашените жители решили, че това е кроят на техния град. Георги ги успокоил, че ако приемат християнството, той ще убие звяра. Царят и 15 хиляди човека били покръстени, а Георги отрязал главата на змея.
Създаване на изображението
Със сигурност св. Георги се изобразява като войн поне до VII в. За най-старо изображение на св. Георги, който пронизва змея с копие, се смята това от стенописите на църквата св. Варвара в Соганли (Кападокия) и се отнася към 1006 или 1021 г. Подобни изображения от ХI в има и в грузински църкви.
Едва през XII в. традиционното днес изобразяване на светеца, посичащ змея, започва да се появява масово в православните църкви, руската църква в Стара Ладога, близо до Новгород, от XII в. или във фреските на Джурджеви ступови (XII в.) в Сърбия.
В традициите на християнските икони и стенописи съществуват два начина да се изобрази чудото на св. Георги със змея – първият, наречен „конкретен“, представя само героя и змея – такива са ранните изображения от кападокийските църкви. Вторият, по-детайлен, включва принцесата, стените на града и жителите му. Иконографията бързо се разпространила в православните страни на Балканите, Кавказ, Грузия и Русия.
Според Ерминиите - книгите на иконографите от средновековието, сюжетът се изобразява така: Чудото на св. Георги, който избавя девицата от змея, се изписва така: светият мъченик Георги седнал на бял кон, в ръката си държи копие и пронизва змея в гръкляна; а змеят е излязъл от езеро, страшен и огромен; езерото е голямо, след езерото има хълм, от другата му страна – също хълм; на брега му седи девица, царската дъщеря, дрехите й са царски и тържествени; в ръката си държи пояс и с този пояс води змея към града. Друга девица затваря градските порти; градът е с кръгла стена и кула, а от кулата гледа царят, рус, с неголяма брада и с него – царицата, а зад тях – големците, воините и народът със секири и копия.
Св. Георги пътува на Запад
Изображението на светията и змея достига до Запада чрез кръстоносците и крал Едуард III го обявява за патрон на Англия. В духа на западните традиции змеят става дракон, а светията – рицар. Като можем да предположим от традиционните приказки, след като освободил принцесата, между двамата пламнала огнена любов. А християнското послание за победата на християнската вяра над езичеството останало на заден план.
Мотивът с дракона е комбиниран с вече съществуващото житие на св. Георги (Passio Georgii) в енциклопедията „Историческо огледало“, на Венсан от Бове. След това Златната легенда на Якоб Ворагински (около 1260 г.) -"Колекция от жития на светци" с елементи на приказки и митология, гарантира популярността на сюжета както литературно, така и иконографски. Той бил възприет лесно и дори намерил отражение в църковните служби – до ХVI в., когато с реформата на папа Климент VII частите от молитвите, в които се споменава битката с дракона, били „изчистени“ от требниците и другите богослужебни книги. Преди това и въпреки това сюжетът става тема на картините на много художници, особено през Ренесанса – Учело, Джовани Белини, Рафаело, Тинторето, Рубенс.
Празници в Европа, който си заслужава да посетим
Макар че и много други държави отбелязват деня на св. Георги, две си оспорват първенството – едната е България, където е официален празник, а втората е областта Каталония в Испания. Празникът му се нарича още „Ден на розата“ или „Ден на книгата“ и се отбелязва на 23 април – датата на смъртта му по стар стил (а 6 май е по нов стил). Традицията произхожда от средновековния обичай влюбените да си разменят подаръци – мъжът подарява роза „за любовта“, а жената – книга – „завинаги“. По стечение на обстоятелствата на същата дата умират Сервантес и Шекспир – през 1616 г. Това допълнително подсилва посланието на празника.
На 23 април най-посещаваната улица в Барселона – пешеходната Ла Рамбла, е осеяна със стотици подвижни щандове за рози и за книги. Всички жители и гости на града минават оттам, за да си купят нещо – всеки според нуждите. До края на деня се продават 6 милиона рози и около 800 хиляди книги. На самата улица и в околните кафенета се провеждат срещи с популярни автори. Празникът е толкова популярен, че Каталония го „изнася“ и в други държави – през 1995 г. ЮНЕСКО обявява 23 април за Световен ден на книгата.
И до днес св. Георги е светец-покровител на Англия. Денят, на който се почита паметта му, е 23 април. Традиционният начин да се отбележи е мъжете да носят червена роза в бутониерата си, но с промяната на облеклото този обичай отмира. За сметка на това пъбовете масово се украсяват с гирлянди с флага на св. Георги – червен кръст на бял фон.
