Покрай приближаващия Гергьовден отново си припомняме за свети Георги и неговите подвизи – и съвсем естествено първият, за който се сещаме, е убийството на змея. Това е и най-често изобразяваният сюжет на икони или стенописи, свързани със светеца. В житието на св. Георги обаче такъв епизод липсва. Той е канонизиран около век след смъртта си, по времето на император Константин Велики, а свидетелство за голямата почит към светеца можем да видим в разкошната ротонда св. Георги в София. Но по това време той е изобразяван като воин, младеж, голобрад, с лице, обрамчено от кафяви къдрици – най-вероятно спомен от действителния му физически облик. Понякога с обсипана със скъпоценни камъни диадема – символ на неговата мъченическа „корона“, понякога на бял кон. Но чак до края на първото хилядолетие – ни помен от змей! Може ли християните да са пропуснали такъв значим момент от житието на един от основните си светци? И откъде се взема змеят в по-късните икони?
Съществувал ли е в действителност светията?
Евсевий Кесарийски споменава, че император Константин Велики построява гробница-мартириум в град Лид, посветена „на заслужил (отличил се) човек” (Лид, библейската Лида, се намира на 20 км от Тел Авив, в непосредствена близост до летището Бен Гурион). Тъй като повечето от житията на св. Георги сочат точно този град като негово лобно място, по-късно се приема, че гробницата е негова. Градът дори е прекръстен на Георгиопол. През V-VII в. върху мартириума е построена базилика. Въпреки че св. Георги се почита и от мюсюлманите, арабският халиф Ал-Хаким заповядва църквата да бъде разрушена през 1010 г. Възстановена от византийския император Константин Мономах, после отново разрушена, построена наново от кръстоносците през ХII в., пострадала сериозно от земетресения и реставрирана от английския крал Ричард Лъвското сърце, отново унищожена от египетския султан по време на гонения на християните през 1442 г. ... В крайна сметка през ХIХ в. останките на светията минават под юрисдикцията на Йерусалимската православна църква (Гръцката патриаршия) и с финансовата помощ на Русия на мястото е построен православен храм на св. Георги, в чиято крипта се намират мощите му. В самия храм пък се пазят частица от мощите, както и веригата, с която бил прикован великомъченикът.
Споменава ли се змей в житията?
И така – християнският свят приема, че св. Георги е бил действителна личност. За живота му можем да съдим от житието му – проблемът е, че поради голямото разпространение на култа към него не само в християнския, но и в мюсюлманския свят, вариантите на животоописанието му са толкова много, че сериозно объркват дори и най-опитните изследователи. Само във византийската традиция на св. Георги са посветени над 30 жития в различни вариации. Според основния им изследовател – Крумбахер, в основата на всички тях стои незапазено в оригиналния си вид житие, наречено „Мъчение“, най-старият известен препис на което е т.нар. Виенски палимпсест от V–VІ в. В резултат на неговите многократни преработки през следващите векове се появяват редица нови житийни текстове, някои анонимни, други от известни византийски писатели. „Мъчението“ е било написано на гръцки език в Палестина и е получило още в ранна епоха широко разпространение на почти всички християнски езици – коптски, етиопски, арменски, сирийски, латински, старобългарски.
„Мъчението“ разказва, че Георги бил офицер в римската армия, който открито обявил своята принадлежност към християнството и затова бил подложен на страшни мъчения. Бил убиван три пъти и отново възкресяван по Божията воля, а накрая бил посечен. В резултат на молитвата му обаче небесен огън унищожил царя-мъчител и помагачите му. Според традицията той е приел мъченическа смърт в началото на ІV в. в град Лид в Палестина.
Ако поставим „Мъчението“ в исторически контекст, става ясно, че св. Георги произхожда от източните части на Римската империя, които днес наричаме Близък Изток (по времето на император Константин Велики тези райони се християнизират масово, чак в началото на VII в. нахлуват арабите и налагат мюсюлманството). Той постъпва в римската армия като войник и скоро качествата му стават очевидни. След като се проявява като военачалник в Кападокия, получава военната титла трибун. През 303 г. обаче започват прочутите гонения на император Диоклециан срещу християните и Георги става тяхна жертва.
Постепенно, с развитието на християнската традиция в житието се появяват все нови и нови персонажи и подробности. Научаваме имената на майка му и баща му - Геронтий и Полихрония, появява се негодникът Вардан, който разпитва светеца за вярата му и го разпъва на колетото на мъченията, императрица Александра, която приема християнството, виждайки чудесата му, приятелят на императора Магненций, който се опитва да посрами героя, като го кара да възкреси мъртвец (св. Георги, разбира се, успява), магьосникът Атанасий, слугата Панкратий, който записва страданията на господаря си, на които е бил свидетел... но змей няма!
Българската следа
Моментите от житието на светеца можем да проследим в прекрасните стенописи на Кремиковския манастир. Там мъченията са изрисувани според наставленията на средновековния иконописец Дионисий от Фурна:
Св. Георги в тъмницата: в тъмницата св. Георги лежи възнак; краката му са приклещени в дървени пранги; един войник ги заклинва, а други двама слагат върху гърдите му голям камък.
Св. Георги, мъчен на колелото: над дървен постамент, в който са закрепени остри ножове, виси колело. Св. Георги е привързан към него за ръцете и краката. Два палача задвижват колелото с въжета. Диоклециан седи на трона си; пред него стои Магнентий и сочи към светията. Над колелото се появява ангел в облак и освобождава мъченика. Извън града палачи с мечове секат главите на двама сановници и много войници.
Св. Георги, мъчен с нагорещени обувки: св. Георги е седнал, ръцете му са завързани зад гърба. Един войник е вдигнал десния му крак, а други двама държат с клещи нагорещена обувка, желязна, и я надяват на крака му. Зад тях се вижда огнище, в което се нажежава другата обувка.
Св. Георги пие отрова: Диоклециан и Магнентий седят на тронове, като протягат към мъченика ръцете си; пред тях стои св. Георги и пие отрова от глинен съд с тънко гърло; срещу него стои магьосникът Атанасий и в лявата си ръка държи друг подобен съд, а с палеца на дясната си ръка го сочи на царя. Около тях са разположени войници.
Св. Георги възкресява мъртвец: Диоклециан и Магнентий седят на тронове. Близо до тях стои чародеят Атанасий, изумен. По-далеч от тях св. Георги се моли пред открит гроб, в който е седнал оживял мъртвец. Около него се тълпи изуменият народ. В далечината палач посича с меч магьосника Атанасий и възкръсналия човек.
Св. Георги във варницата: св. Георги, гол, е зарит до гърдите във вар; ръцете му са вдигнати към небето; два войника от двете му страни прибавят вар с лопати; наблизо стоят хора и се удивляват.
Св. Георги възкресява вола на Гликерий: св. Георги стои до прозореца на тъмницата, вдигнал пръсти в кръстен знак; пред прозореца стои оживелият вол на някой си Гликерий, който благодари на светеца, паднал на колене и вдигнал ръце към него.
Следва продължение
