Успение Богородично

Успение Богородично е един от най-големите църковни празници. Православната църква го отбелязва на 15 август.

Съществуват различни предположения относно възрастта на св. Богородица в деня на нейното успение. Според някои тя е живяла още около 15 години след Възнесението на своя Син – толкова, колкото е живяла и до деня на Неговото Раждане. Според това предание успението на св. Богородица е станало в 48 г. от Р. Хр. Най-популярната версия е, че св. Богородица е доживяла до 72-годишна възраст и е починала блажено в 57 г. от Р. Хр. За тази възраст и година говорят църковните историци Епифаний и Георги Кедрин. Тяхното твърдение се подкрепя и от думите на св. Андрей Критски и на св. Симеон Метафраст, че Божията майка е доживяла до дълбока, „последна старост”, както тогава се е разбирала възраст над 70 г.

Преданието се разминава и по въпроса за мястото на успението на Божията майка. Според една версия, която е по-близо до православната традиция, това е станало в Йерусалим, според друго предание, към което се придържа повече римокатолическата традиция, това е станало в Ефес. Преданието ни съобщава също, че Бог чрез архангел Гавриил е открил на св. Богородица предварително деня на нейната кончина, за която тя внимателно се е подготвяла. В този ден по чудесен начин са били събрани апостолите, които вече много време са били пръснати по света на проповед.

Погребението на св. Богородица апостолите са извършили в гробницата, където по-рано са били положени родителите ѝ Йоаким и Анна и годеникът ѝ Йосиф Обручник. До гробницата пречистото тяло на св. Дева Мария е било носено в тържествена процесия от апостолите върху специален одър. За това противниците на християнството веднага доложили на първосвещеника, но изпратената от него стража не могла въобще да стигне до участниците в процесията, защото облачен кръг се спуснал на земята и като стена ограждал християните. Минаващият покрай процесията свещеник Атония се опитал да преобърне одъра с тялото на св. Богородица, но невидима сила отсякла ръцете му (един от най-разпространените иконографски  типове). Атония обаче се разкаял и веднага получил изцеление, след което открито изповядал себе си като християнин.

След погребението апостолите закрили входа на гробницата с голям камък. Единствено ап. Тома не успял да дойде навреме – той закъснял с три дни и когато дошъл, отишъл при гробницата, където е било положено тялото на Пресветата Дева, то не било вече там. За да го утеши, св. Богородица му хвърлила от небето своя пояс, разказва едно църковно предание.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава. 

Източник: dveri.bg, Rozali.com