Успение на Пресвета Богородица

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.” В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

 На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.

На Голяма Богородица в Кюстендил се провежда традиционното изложение на богородични и обредни хлябове. Празникът се нарича “Панагия” или Въздигане на хляба. На катове, оформени с много фантазия от читалищата на община Кюстендил, са изложени традиционните богородични хлябове, украсени с цветя, най-вече слънчогледи. Освен хлябове, на Панагия се показват и други тестени изделия като баници, кексове, зелници, питки, погачи и др. В кътовете на читалищата са аранжирани с житни класове, показани са съдове за замесване на брашното и други характерни за бита. „Богородичният хляб, замесен с много любов, е един мистичен ритуал в чест на Светата Божия майка. Той се замества предишния ден от дете-момиче с живи родители, подпомогнато от възрастна жена. Замесва се от брашно от тазгодишната реколта, а житото се освещава в черква, след което се замесва с вода, сол и брашно, но без набухватели. Като се оформи питката, се прави църковния печат – й„просфорник“. Богородичният хляб не бива да се реже, той се къса, за да не изчезне тайнството му“, каза пред БГНЕС доц. доктор Екатерина Керимидарска, преподавател-етнолог в Шуменския университет, която е от Кюстендил и бе замесила богородичен хляб. /БГНЕС