С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

НА БАБИНДЕН НА ЖЕНИТЕ СА ПОЗВОЛЕНИ ВСЯКАКВИ ВОЛНОСТИ

НА БАБИНДЕН НА ЖЕНИТЕ СА ПОЗВОЛЕНИ ВСЯКАКВИ ВОЛНОСТИ

НА БАБИНДЕН НА ЖЕНИТЕ СА ПОЗВОЛЕНИ ВСЯКАКВИ ВОЛНОСТИ

Един от големите народни женски празници - Бабинден, е отреден за почит на бабите акушерки и наскоро родилите невести. Той се отбелязва у нас на 8 януари или по стар стил – на 21 януари. С ритуалите му се пожелава здраве на възрастните жени, малките деца и родилките. Корените на този празник са езически и са дълбоко в праславянското минало на народа. Бабинден е последният от т. нар. „водни“ празници, през които водата има пречистваща сила - на места ритуално се къпят бабите, а на други бабите къпят изродените от тях бебета и мият очите на по-големите деца. Обредните действия целят да предпазят децата от детската болест, наречена „бабици“.

 

Къпане и червяване на децата

Още от богоявление бабата приготвя трясно биволско или краве масло, мед, просо, китка здравец и червена вълна. Много рано сутринта на празника тя се отбива в къщите, в които е бабувала и окъпва своето бабинче, намазва го с мед и маслому с мед и залепва на него от просото и вълната. Ритуала се казва „червяване“. През цялото време бабата нарича:

Да си червено като власеца,

Да бръмчиш като пчелица,

Да си сладко като медеца,

Да се въдиш като просото,

Да се гоиш като прасенце!

 

След като обиколи всички къщи, бабата се връща у дома и се приготвя за гощавка.

 

Гощавка в дома на бабата

Всяка булка с дете до тригодишна възраст отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, и носи китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир. Жената целува ръка на бабата, закичва я с китката, дарява я с пешкира и й полива да си измие ритуално ръцете. Тя пуска сапуна отвисоко „за да върви напред детето”, а бабата оставя сапунът да се плъзне по ръцете й, за да се хлъзнат децата, т.е. да се раждат леко. Това се извършва под плодно дръвче, до трендафил или на дръвника. След поливането жените даряват бабата с риза, чорапи и й дават да пийне ракия и вино.

 

Бабата е наготвила като за сватба. Отделно жените са донесли пресни погачи, кокошки, баници и вино. Прави се байрак от жилав прът и на него закачат пешкир. Дълга трапеза е сложена в най-широката стая. Жените се събират около нея за обяд.

 

На трапезата се изпълнява интересен обичай – нареждат краваите на висок куп, а бабата се крие зад него с пожелание догодина хич да не се вижда, т. е. да се родят много деца. Тя прекадява трапезата, кади с керемида и под полите на жените, за да раждат повече деца.

 

Бабата окача около врата си наниз от червени чушки, сяда на масата и почва първа да яде, след което поканва и останалите. Снахите и дъщерите й принасят гозбите. След като похапнат, бабата запява, а след нея песента подхващат и другите. Разменят се пиперлии“ шеги, разиграват се сценки, придружени с подмятания  със символичен сексуален смисъл. На Бабинден на жените са позволени всякакви волности. След богато хапване идва ред и на хорото, което се води от бабата.

 

Влечугане на бабата

След шумното и весело угощение често към празненство се присъединяват и мъжете. Тогава идва време за влечугане на бабите. Изнасят бабата навън на ръце, а там четирима мъже се впрягат в двуколка, украсена с нанизи от сушени червени чушки, пуканки и кълчища, и така отвеждат бабата на близката чешма или река за ритуално окъпване. По пътя шумната дружина продължава веселието.

 

В по-далечното минало в това шествие участвали само жени. Имало и различни „наказания“, които жените прилагали спрямо мъжете, които срещали по пътя за обредното къпане на бабата, като например разпасване на пояса или смъкване на потурите им и намазване с катран. На някои места дори връзвали мъжа за дувара или за дърво, докато не се откупи с много пари. Някъде пък, по време на обредната разходка из селото, мъже правели опит да крадат бабата, която била зорко пазена от жените.

 

Вечерта веселбата продължава на селския мегдан с песни, свирня и кръшно хоро, което води бабата акушерка. На гърба й поставят цедилка с бебе, а в ръката си размахва хурка, на която е закачена детска ризка, синчец и чесън.

Фотокредит:

https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22635086

Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Празници

ДА ВЪРНЕМ ИМЕТО

ДА ВЪРНЕМ ИМЕТО "ВОДИЦИ" НА ЙОРДАНОВДЕН!

С този ден започват поредица от празници, в които се извършват ритуали с вода - мощна природна стихия с очистващи функции и целебна сила. Затова в народната памет се е запазило името "Водици".
Още »
ИГНАДЖЕН

ИГНАДЖЕН

Свети Игнатий Богоносец се празнува на 20 декември.
Според народните вярвания това какъв човек ще влезе пръв в къщата - добър или лош, зависи каква ще е цялата година.  Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Игнажден означава „пламенен ден”, именници са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена. Рецепти за пости
Още »
Св. Екатерина – ерудираната бунтарка, разпъната на колело от неверниците

Св. Екатерина – ерудираната бунтарка, разпъната на колело от неверниците

На 24 ноември почитаме св. Екатерина - девойка, с блестящо образование, интелектуална съперница на видни философи и учени, умряла мъченически за християнската вяра.

Още »
21 НОЕМВРИ – ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

21 НОЕМВРИ – ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

На 21 ноември се празнува Въведение Богородично или деня, в който родителите на Дева Мария я завеждат в храма, за да я посветят на Бога. От 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж.

 
Още »
ВЪЛЧИ ДНИ СЛЕД АРХАНГЕЛОВДЕН

ВЪЛЧИ ДНИ СЛЕД АРХАНГЕЛОВДЕН

Жените не извършват никаква женска работа в къщата – не предат, не тъкат, не шият, не плетат и изобщо не пипат вълна. Още »
С КАКВИ ЯСТИЯ ПОСРЕЩАМЕ АРХАНГЕЛОВДЕН

С КАКВИ ЯСТИЯ ПОСРЕЩАМЕ АРХАНГЕЛОВДЕН

Жените приготвят и раздават помежду си обредни хлябове - „боговица“, "рангелов хляб", „рангелово блюдо,“ параклис. Още »
ЗА АРХАНГЕЛИТЕ И ТЕХНИЯ ВОДАЧ МИХАИЛ

ЗА АРХАНГЕЛИТЕ И ТЕХНИЯ ВОДАЧ МИХАИЛ

Според християнската религия архангелите са седем: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил.

Още »
НА СВ. НЕСТОР МИШКИТЕ ИЗЛИЗАТ ОТ КОРЕМА НА ДЯВОЛА

НА СВ. НЕСТОР МИШКИТЕ ИЗЛИЗАТ ОТ КОРЕМА НА ДЯВОЛА

Къщата, хамбарите, кошарите се почистват и измитат. Меси се прясна, содена питка, която се разчупва на парчета и те се слагат навсякъде по ъглите, за да хапнат мишките и да бъдат милостиви. Още »
ЩРИХИ ОТ СТАРА СОФИЯ

ЩРИХИ ОТ СТАРА СОФИЯ

За "пазара на слугини", както се наричало наемането на домашни прислужнички, разказва Райна Костенцева в книгата си  „Моят роден град София в края на XIX – началото на ХХ век и след това“ : Още »
Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.