ЗАКЛЕЛ ЛИ СЕ Е КРАЛЯТ СЛЪНЦЕ НАД СЛАВЯНСКО ЕВАНГЕЛИЕ?
ЗАКЛЕЛ ЛИ СЕ Е КРАЛЯТ СЛЪНЦЕ НАД СЛАВЯНСКО ЕВАНГЕЛИЕ?
Покрай Деня на славянската писменост е интересно да си припомним един от най-уникалните документи, написани на славянски език, при това и на двете му азбуки – глаголица и кирилица: Реймското евангелие. Името му идва от френския град Реймс, в чиято катедрала са били короновани френските крале.
Реймското евангелие събужда интереса на учените
През ХVIII-ти и особено в началото на XIX в. сред славянските народи настъпва време на подем. В резултат на постепенното натрупване на знания за славянския език, култура и книжнина, самоосъзнаването на народите, който са се намирали в рамките на Османската империя и започналото сред тях националноосвободително движение, се оформя цяла нова наука, която днес наричаме славистика. Чехи, словенци, хървати, поляци и разбира се, руснаци и българи, са сред нейните първооснователи.
Една от първите задачи на славистиката става събирането и проучването на ръкописи на славянски езици, най-ранните от които са написани на старославянски, т.е. на старобългарски език. В хода на работата в научните среди упорито се заговаря за някакво евангелие, намиращото се в архива на библиотеката на френския град Реймс, чиято първа част е написана на кирилица, а за втората се предполага, че е глаголица.
Връзката на ръкописа с френските крале
През първата половина на XIX в. започнало детайлното му изучаване, като най-систематизирани сведения дава полякът Людвик Ястржембски, който превежда двете части на ръкописа, а през 1839 г. публикува резултатите от своите изследвания в Общ журнал за публично образование. Той добавя и текста на инвентарния опис от архива на архиепископията на Реймс, направен през 1669 г., който дава ценни сведения за книгата. Отбелязано е, че ръкописът е дарен през 1574 г от кардинал Шарл дьо Лорен – архиепископ на Реймс, по повод Великден. Кодексът бил украсен изключително пищно - покрит с позлатен сребърен обков, инкрустиран със скъпоценни камъни и пет кристала. Под този обков са се намирали множество реликви: дървен кръст от истинския Кръст, мощи на св. апостоли Петър и Филип, на св. папа Силвестър, на св. Кирил, св. Марта, св. Маргарита Испанска, част от пояса на Спасителя. На четирите ъгъла на обкова имало сребърни фигури на орел, телец, човек и лъв, символизиращи апостолите. Скъпоценният обков бил иззет и изчезнал по време на революцията от 1793 г. На обложката са останали следи от него.
Още в началото на XVIII в. изключително богатата украса на Реймското евангелие и още повече – фактът, че в обкова му са се съхранявали мощи на светци и частица от кръста на Спасителя, навели френските учени на предположението, че именно над тази книга са полагали ръка френските крале в деня на своята коронация. А тя се е състояла в катедралата Нотр Дам в град Реймс, защото според легендата там меровингският крал Кловис е приел християнската вяра още през 496 г. Като се има предвид, че е дарено на катедралата през 1574 г., се предполага, че още през същата година над него се е заклел Анри III – любимият син на Катерина Медичи и последният монарх от династията Валоа. Наследилият го знаменит владетел Анри IV, получил короната заради брака си със сестрата на Анри III– небезизвестната кралица Марго, положил началото на династията на Бурбоните, но бил коронясан в Шартр, т.е. се е заклел над друго евангелие. Смята се, че всичките му наследници с името Луи, сред които Кралят-слънце и обезглавеният по време на Революцията Луи ХVI, са се заклевали, слагайки ръка върху свещената книга, след което ги помазвали с мляко и мед и ги увенчавали с короната. След реставрацията на Бурбоните последният коронясан пред Реймското евангелие през 1824 г. е Шарл Х, прадядо на Симеон Сакскобургготски, наследник на Бурбоните по майчина линия.
Куриозното разпознаване на азбуките
В цитирания опис от архива на архиепископията на Реймс, направен през 1669 г., се споменава, че ръкописът съдържа текстове на Евангелия на гръцки и древносирийски език – т.е. за тогавашните архивари и кирилицата, а какво да говорим за глаголицата, били непознати и те ги бъркали с други малко известни им азбуки. Много по-късно в полето на описа нечия ръка е отбелязала, че „според друго мнение текстовете са написани на славянски“.
Куриозното е, че това мение е не на кой да е, а на самия Петър I. През 1717 г., когато всъщност е още само московски цар, той гостува във Франция, а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му показват безценната книга, за цда се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Цар Петър поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което за всеобщо смайване започва да чете на глас един текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица.
Така част от тайните на мистериозния ръкопис били разгадани. След като превели кирилската част, станало ясно, че тя съдържа откъси от Новия Завет, предназначени за четене в дните на всеки месец от годишния кръг по реда на Православната църква. В тази част явно липсват листа както от началото, така и от края. Текстът започва с последната дума от 26 стих от 8 глава на Евангелието според Матей: „А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина”. Нататък следват откъси, предназначени за четене от 27 октомври до 4 март включително.
Фактът, че втората част е написана на глаголица, станал ясен доста по-късно и то – отново поради куриозна съвпадение. През 1789 г. английският пътешественик Форд посетил Виенската императорска библиотека, където му показали книга, написана на глаголица. Форд ведднага заявил, че при пътешествията си е видял в Реймс евангелие, написано със същите букви. Именно виенските библиотекари въвели в научно обръщение предположението, че втората част на ръкописа е написана на глаголица.
Споменатият полски учен Л. Ястржембски е първият, който категорично констатира, че текстовете са написани на славянски език в двете му версии – на кирилица и глаголица. Тъй като владее и двете азбуки, през 20-те години на ХIХ в. той успява да преведе целия ръкопис. Едва тогава става ясно и съдържанието на глаголическата част - 33 откъса от Новия Завет. За разлика от първата част редът на тези четива следва този за празнуване на главните празници по римокатолическия календар. Започват с четиво за Неделя Вайя и завършват с празника Благовещение.
Кой е авторът на ръкописа?
Датировката и авторството на глаголическата част са доста ясни. За сметка на това написаната на кирилица буни духовете и става повод за създаването на всевъзможни догадки и теории.
В бележка, направена във втората, глаголическа част на ръкописа, пише, че тя е написана през 1395 г. Частите от евангелието са на славянски език и трябва да се четат през годината – по време службите, възглавявани от настоятеля на манастира, т. е. неговия игумен. На манастира (чието име не се споменава) ръкописът е дарен от неговия основател - императора на Свещената римска империя Карл ІV (който е и крал на Бохемия), за слава на св. Прокопий и св. Йероним. Въпреки че не е отбелязано кой е манастирът, пояснението, че Карл IV е негов основател, а св. Йероним и св. Прокопий – патрони, не оставя съмнение, че става дума за Емаузкия бенедиктински манастир, създаден от Карл в Прага през 1347 г. (понастоящем в центъра на чешката столица). Скоро след възкачването си на чешкия престол през 1346 г. Карл кани в Прага хърватски монаси от бенедиктинския орден и ги настанява в изградената от него Емаузка обител. Целта на този знаменит монарх, полунемец - получех, възпитаник на парижката Сорбона, е да възстанови богослужението на славянски език в земите на Чешкото кралство. Монасите в него използвали славянска литургия, служейки си с глаголически литургични текстове – глаголицата е използвана от католическите хърватски монаси чак до ХIХ в.
В същата записка се споменава, че първата (кирилската) част е написана собственоръчно от св. Прокопий от Сазава. Прокопий Сазавски е чешки отшелник, основател на Сазавската обител и един от най-пламенните защитници на литургията на славянски език. Той става първи игумен на Сазавския манастир през 1030 г. и умира на 25 март 1053 г., т.е. ръкописът трябва да е бил създаден в този промеждутък. Това го превръща в един от най-ранните ръкописи, по-стар от знаменитото Остромирово евангелие.
Допълнителна тежест му придава и авторството на един от най-почитаните патрони на Чехия. През 1204 г. свети Прокопий става първият чешки светец, официално канонизиран от римски папа — Инокентий III.
Въпреки това въпросът за произхода на кирилския текст буни духовете на учените от славянските страни в продължение на векове. Появяват се интригуващи хипотези, някой от който граничат с фантастичното. През ХIX в. в Русия и Украйна е особено популярно мнението, че тази част на ръкописа е създанена в Киевска Рус и донесена във Франция още през 1051 г. от принцеса Анна, дъщерята на великия княз Ярослав Мъдри, която се омъжва за френския крал Анри I. Епископът на Шалон - Роже, който я съпровождал, я предал на реймската църква. Днес вече е доказано, че тази теория се позовава на редица неверни факти.
За българския произход на евангелието се застъпват още в миналото украинският историк Юрий Венелин, прочутият ни възрожденец Васил Априлов, а по-късно и писателят Стилиян Чилингиров. През 2005 г., през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана подарява дигитално копие на въпросното Реймско евангелие с изключително високо качество. Тогава авторитетният историк проф. Георги Бакалов подчертава, че първата част на евангелието е на старобългарски, а изключителните илюстрации са характерни за православието. През последвалите години обаче този въпрос не е повдиган отново.
СНИМКА: Wikipedia
Коментари
Няма коментари. Добави твоя коментар.
Празници
Откъде се взе змеят в легендата за св. Георги?
Покрай приближаващия Гергьовден отново си припомняме за свети Георги и неговите подвизи – и съвсем естествено първото, за което се сещаме, е убийството на змея. Това е и най-често изобразяваният сюжет на икони или стенописи, свързани със светеца. В житието на св. Георги обаче такъв епизод липсва.
Виа Долороса и пътят на Христос към Голгота
Разпети Петък е денят, в който Иисус Христос е разпънат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството. Православните християни го отбелязват с църковно богослужение – Света литургия, през деня и вечерня, на която се припомнят страданията, смъртта и погребението на Христос.
Още »
Веселите обичаи на Лазаровден
В събота преди Цветница се празнува Лазаровден. Християнският празник почита свети Лазар, брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и връща към живот. В народната традиция това е един от най-веселите празници, свързан с възраждането на природата през пролетта, любовта и женитбата. Навсякъде лазарките обикалят къщите и извършват ритуали за здраве и берекет, но отделните области си имат и свои специфични традиции. Ето какво разказват няколко читателки на сп. „Кулинарен журнал“ за обичаите в техния роден край.
Още »
Тодоровден
Православната църква почита св. Теодор Тирон в два дни.
Единият празник е постоянен - на 17 февруари, а другият е подвижен - в първата събота от Великият пост.
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Рецепти за Тодоровден
Още »
Единият празник е постоянен - на 17 февруари, а другият е подвижен - в първата събота от Великият пост.
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Рецепти за Тодоровден
Още »
Андреевден
На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на Св.
апостол Андрей Първозвани. Наречен е така, защото пръв от апостолите бил
повикан да тръгне след Христа.
Според народа неговият ден е и Мечкинден- празнува се в част на мечката. Наричат го още Андреевден, Едрей или Едревден. Този ден се свързва и с разбирането, че започва нарастването на деня. Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
Рецепти за Андреевден
Още »
Според народа неговият ден е и Мечкинден- празнува се в част на мечката. Наричат го още Андреевден, Едрей или Едревден. Този ден се свързва и с разбирането, че започва нарастването на деня. Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
Рецепти за Андреевден
Още »
21 НОЕМВРИ – ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО
На 21 ноември се празнува Въведение
Богородично или деня, в който родителите на Дева Мария я завеждат в храма, за
да я посветят на Бога. От 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското
семейство и на православната християнска младеж.
Още »
За архангелите, техния водач Михаил и неговия празник
На празника се прави курбан, замесва се "рангелова пита".
Още »
Днес честваме св. Димитър и неговата роля в създаването на Второто българско царство
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. На Димитровден, през 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт.
Още »
Щрихи от стара София - наемането на слугини на Димитровден
"На площад „Трапезица” ставаше два
пъти в годината така нареченият слугински пазар: веднъж на Гергьовден и втори
път – на Димитровден. Тогава домашните помощници ги наричаха слуги и слугини, а
стопаните им – господари и господарки. Бащи от близките села довеждаха още
невръстни момичета – да ги „цанят”
Още »
Забравена парола!