С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Успение на Пресвета Богородица

Успение на Пресвета Богородица

Успение на Пресвета Богородица

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

 

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.

 

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.” В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.

 

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

 

 На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

 

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.

 

На Голяма Богородица в Кюстендил се провежда традиционното изложение на богородични и обредни хлябове. Празникът се нарича “Панагия” или Въздигане на хляба. На катове, оформени с много фантазия от читалищата на община Кюстендил, са изложени традиционните богородични хлябове, украсени с цветя, най-вече слънчогледи. Освен хлябове, на Панагия се показват и други тестени изделия като баници, кексове, зелници, питки, погачи и др. В кътовете на читалищата са аранжирани с житни класове, показани са съдове за замесване на брашното и други характерни за бита. „Богородичният хляб, замесен с много любов, е един мистичен ритуал в чест на Светата Божия майка. Той се замества предишния ден от дете-момиче с живи родители, подпомогнато от възрастна жена. Замесва се от брашно от тазгодишната реколта, а житото се освещава в черква, след което се замесва с вода, сол и брашно, но без набухватели. Като се оформи питката, се прави църковния печат – й„просфорник“. Богородичният хляб не бива да се реже, той се къса, за да не изчезне тайнството му“, каза пред БГНЕС доц. доктор Екатерина Керимидарска, преподавател-етнолог в Шуменския университет, която е от Кюстендил и бе замесила богородичен хляб. /БГНЕС

Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Празници

Кой е Свети Илия?

Кой е Свети Илия?

За старозаветния пророк св. Илия е разказано в Трета и Четвърта книга „Царства“ . Той се появява, за да върне еврейския народ към бог Яхве, защото под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахав, бил въведен култа към Ваал. Нищо не се знае за произхода му, а името си, което означава „Яхве е моят Бог“, явно е получил в следствие на делата си. 
Още »
Света великомъченица Марина

Света великомъченица Марина

17 юли е денят, в който православните християни почитат паметта на Света великомъченица Марина.

Още »
Свети равноапостоли Петър и Павел

Свети равноапостоли Петър и Павел

На 29 юни православната църква почита паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел. Повече от 300 000 българи празнуват имен ден.


Още »
Еньовден обещава здраве за цялата година

Еньовден обещава здраве за цялата година

На 24 юни според традиционния български календар е Еньовден. Църковният празник Рождение на св. Йоан Кръстител е популярен и като денят на билките – според фолклорните вярвания тогава те имат най-голяма лечебна сила. Българите го наричат още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Още »
ЗАКЛЕЛ ЛИ СЕ Е КРАЛЯТ СЛЪНЦЕ НАД СЛАВЯНСКО ЕВАНГЕЛИЕ?

ЗАКЛЕЛ ЛИ СЕ Е КРАЛЯТ СЛЪНЦЕ НАД СЛАВЯНСКО ЕВАНГЕЛИЕ?

Покрай Деня на славянската писменост е интересно да си припомним един от най-уникалните документи, написани на славянски език, при това и на двете му азбуки – глаголица и кирилица: Реймското евангелие. Името му идва от френския град Реймс, в чиято катедрала са били короновани френските крале. Още »
Откъде се взе змеят в легендата за св. Георги?

Откъде се взе змеят в легендата за св. Георги?

Покрай приближаващия Гергьовден отново си припомняме за свети Георги и неговите подвизи – и съвсем естествено първото, за което се сещаме, е убийството на змея. Това е и най-често изобразяваният сюжет на икони или стенописи, свързани със светеца. В житието на св. Георги обаче такъв епизод липсва.

Още »
Виа Долороса и пътят на Христос към Голгота

Виа Долороса и пътят на Христос към Голгота

Разпети Петък е денят, в който Иисус Христос е разпънат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството. Православните християни го отбелязват с църковно богослужение – Света литургия, през деня и вечерня, на която се припомнят страданията, смъртта и погребението на Христос. 

Още »
Веселите обичаи на Лазаровден

Веселите обичаи на Лазаровден

В събота преди Цветница се празнува Лазаровден. Християнският празник почита свети Лазар, брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и връща към живот. В народната традиция това е един от най-веселите празници, свързан с възраждането на природата през пролетта, любовта и женитбата. Навсякъде лазарките обикалят къщите и извършват ритуали за здраве и берекет, но отделните области си имат и свои специфични традиции. Ето какво разказват няколко читателки на сп. „Кулинарен журнал“ за обичаите в техния роден край. 

Още »
Тодоровден

Тодоровден

Православната църква почита св. Теодор Тирон в два дни.
Единият празник е постоянен - на 17 февруари, а другият е подвижен - в първата събота от Великият пост. 
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Рецепти за Тодоровден

Още »
Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.