НА БАБИНДЕН НА ЖЕНИТЕ СА ПОЗВОЛЕНИ ВСЯКАКВИ ВОЛНОСТИ

Един от големите народни женски празници - Бабинден, е отреден за почит на бабите акушерки и наскоро родилите невести. Той се отбелязва у нас на 8 януари или по стар стил – на 21 януари. С ритуалите му се пожелава здраве на възрастните жени, малките деца и родилките. Корените на този празник са езически и са дълбоко в праславянското минало на народа. Бабинден е последният от т. нар. „водни“ празници, през които водата има пречистваща сила - на места ритуално се къпят бабите, а на други бабите къпят изродените от тях бебета и мият очите на по-големите деца. Обредните действия целят да предпазят децата от детската болест, наречена „бабици“.

Къпане и червяване на децата

Още от богоявление бабата приготвя трясно биволско или краве масло, мед, просо, китка здравец и червена вълна. Много рано сутринта на празника тя се отбива в къщите, в които е бабувала и окъпва своето бабинче, намазва го с мед и маслому с мед и залепва на него от просото и вълната. Ритуала се казва „червяване“. През цялото време бабата нарича:

Да си червено като власеца,

Да бръмчиш като пчелица,

Да си сладко като медеца,

Да се въдиш като просото,

Да се гоиш като прасенце!

След като обиколи всички къщи, бабата се връща у дома и се приготвя за гощавка.

Гощавка в дома на бабата

Всяка булка с дете до тригодишна възраст отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, и носи китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир. Жената целува ръка на бабата, закичва я с китката, дарява я с пешкира и й полива да си измие ритуално ръцете. Тя пуска сапуна отвисоко „за да върви напред детето”, а бабата оставя сапунът да се плъзне по ръцете й, за да се хлъзнат децата, т.е. да се раждат леко. Това се извършва под плодно дръвче, до трендафил или на дръвника. След поливането жените даряват бабата с риза, чорапи и й дават да пийне ракия и вино.

Бабата е наготвила като за сватба. Отделно жените са донесли пресни погачи, кокошки, баници и вино. Прави се байрак от жилав прът и на него закачат пешкир. Дълга трапеза е сложена в най-широката стая. Жените се събират около нея за обяд.

На трапезата се изпълнява интересен обичай – нареждат краваите на висок куп, а бабата се крие зад него с пожелание догодина хич да не се вижда, т. е. да се родят много деца. Тя прекадява трапезата, кади с керемида и под полите на жените, за да раждат повече деца.

Бабата окача около врата си наниз от червени чушки, сяда на масата и почва първа да яде, след което поканва и останалите. Снахите и дъщерите й принасят гозбите. След като похапнат, бабата запява, а след нея песента подхващат и другите. Разменят се пиперлии“ шеги, разиграват се сценки, придружени с подмятания  със символичен сексуален смисъл. На Бабинден на жените са позволени всякакви волности. След богато хапване идва ред и на хорото, което се води от бабата.

Влечугане на бабата

След шумното и весело угощение често към празненство се присъединяват и мъжете. Тогава идва време за влечугане на бабите. Изнасят бабата навън на ръце, а там четирима мъже се впрягат в двуколка, украсена с нанизи от сушени червени чушки, пуканки и кълчища, и така отвеждат бабата на близката чешма или река за ритуално окъпване. По пътя шумната дружина продължава веселието.

В по-далечното минало в това шествие участвали само жени. Имало и различни „наказания“, които жените прилагали спрямо мъжете, които срещали по пътя за обредното къпане на бабата, като например разпасване на пояса или смъкване на потурите им и намазване с катран. На някои места дори връзвали мъжа за дувара или за дърво, докато не се откупи с много пари. Някъде пък, по време на обредната разходка из селото, мъже правели опит да крадат бабата, която била зорко пазена от жените.

Вечерта веселбата продължава на селския мегдан с песни, свирня и кръшно хоро, което води бабата акушерка. На гърба й поставят цедилка с бебе, а в ръката си размахва хурка, на която е закачена детска ризка, синчец и чесън.

https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22635086