С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Противоречивата история на диетите за отслабване

Противоречивата история на диетите за отслабване

Противоречивата история на диетите за отслабване

Спазването на диети за отслабване е сравнително нововъведение в човешката цивилизация. Това е така, просто защото до около 1800 година броят на дебеличките е бил изключително малък – бедните често не успявали да си осигурят дори прехраната си. По-заоблени фигури се забелязвали предимно сред богатите – търговци, банкери и свитата на краля. Ако благородникът решял, че повечкото килца започват да му пречат, той просто намалявал леко храната – ограничавал се само с по кокошка и един свински бут, поляти с бира и вино, за разлика от обикновеното преяждане. С увеличаването на благосъстоянието на населението, то започнало да похапва по-редовно. Да си закръглен означавало, че си си уредил нещата и си заможен – нещо, което се е смятало за белег на просперитет и знак за уважение в обществото. Всеки се стремял към подобно благополучие. За съжаление човешкото тяло, навикнало да се бори с глада в продължение на милиони години, продължавало усърдно да складира предлаганите му благинки за черни дни. Така то трупало, трупало, трупало... докато се стигнало до настоящия момент, когато наднорменото тегло е сериозен проблем с глобално значение. Първи бил камбаната американският пастор Силвестър Греъм, известен у нас като “Грахам”. Точно така, това е кръстникът на черния хляб “грахам”. Загрижен по-скоро за човешката душа, отколкото за телесната й обвивка, през 40-те години на ХІХ век той провел борба срещу най-страшния според него грях – лакомията. За справянето с него пасторът препоръчвал крайни мерки като спане върху твърд дървет матрак и винаги на отворен прозорец, независимо от времето; редовни студени душове, изпозването на свободни дрехи и разбира се - целомъдрие. Тези предписания не се понравили много на свикналите на по-фриволен живот жители на Филаделфия и в някои кръгове доктор Греъм станал популярен с прякора “Стърготината”, т.е. бил обявен за абсолютен сухар. Въпреки отпора той успял да събере около себе си последователи, наричани “греъмити”. Като верни ученици те продължили да разпространяват словото му чрез сказки и лекции, така че в кройна сметка славата на пастора се разнесла из цялата страна. За онези, които не можели да присъстват, отчето публикувал теориите си в “Греъмският журнал за здраве и дълголетие”. Пастор Греъм проповядвал вегетарианството като гаранция за сила и дълголетие, като се обосновавал с физиката и гъвкавостта на похапващия само плодове и зеленчуци орангутан. Забранявал на своите последователи употребата на алкохол, кафе, чай и тютюн като възбудителни средства. Но това, което му донесло истински проблеми и наложило да ходи на лекциите си с охранители, била войната му срещу производителите на бял хляб. Той възхвалявал качествата на пълнозърнестата филия от неолющено зърно (и в интерес на истината бил прав), която в негова чест започнала гордо да носи името му. Втори в историята на диетичното хранене се записал англичанинът Уилям Бантинг. Бантинг бил най-обикновен човек, но имал сериозен проблем с теглото си. Дотолкова, че не можел да се наведе и да завърже връзките на обувките си, а по стълбите трябвало да слиза на заден ход. Между 1850 и 1860 г. той опитал всичко, което му препоръчали лекарите: гимнастика, парни бани, слабителни и екстремно гладуване, но така и нищо не довело до съществен резултат. Накрая попаднал на някой си доктор Харви, който го посъветвал да ограничи брашното, нишестените храни и захарите. Нисковъглехидратната диета била открита! Бантинг го послушал и за една година загубил 25 кг. Във възторг от постигнатото, той написал една брашурка, която се превърнала в първата диетична книга в света. Казвала се “Писмо за дебелината, адресирано до всички” и била публикувана през 1862 г. Британската асоциация на медиците тутакси атакувала Бантинг и го обвинила в некомпетентност, защото нямал съответното образование. За първи, но далеч за последен път обаче обществото предпочело да се основе на личния опит в отслабването, а на на докторските предупреждения. Бантинг станал известен в целия англо-говорящ свят и се радвал на огромен брой последователи. Трудът му бил преведен и на други езици и популярността му нараснала неимоверно. Бантинг предал щафетата на друг англичанин – “Великия преживящ”. Открит бил един начин за справяне с проблема, но до крайната цел може да се стигне по различни пътечки. Един от тях – доброто сдъвкване на храната, бил отдавна известен. Още в края на ХVІІІ век Уилям Едуард Гладстон, четири пъти министър-председател на Великобритания, препоръчвал всяка хапка да се сдъвква 32 пъти, преди да бъде преглатната – по един за всеки зъб. Според него това водело до намаляване на апетита и отслабване. През ХІХ век Хорас Флетчър припомнил теорията на Гладстон, но освен това я извел до висоти, за които преди дори не се осмелявал да мечтае. Всяка храна трябвало да се дъвче, заявявал Флечър, докато стане напълно течна. Ако не може да стане течна - значи въобще не трябвало да се яде. Така Флетчър направил лоша услуга на съвременниците си, като отрекъл напълно всички богати на фибри и баластни вещества продукти. Последователите му стадали от упорит запек и схванати челюсти заради непрекъснатото дъвчене, но Флетчър продължавал да настоява, че това е малка цена, която си заслужава да се плати заради гарантирания резултат – поне 30 свалени килограма! Тъй като месото очевидно не може да се втечни в устата, “Великият преживящ”, както го наричали съвременниците му, напълно го забранил. В книгата си “От А до Я за нашето хранене” той препоръчвал да не се консумира нищо, преди да се почувства пристъп на остър глад, както и човек трябва да изпитва чувство на щастие, докато се храни. Срещу съвета на Флетчър да не се консумират фибри се изправил американецът доктор Джон Келог. Убеден, че “Преживящия” греши, той създал своя собствена фабрика за зърнени закуски, за да подсигури достатъчен прием на фибри за своите сънародници. Днес закуските “Келог” са известни и популярни по цял свят. Теорията за енергийната стойност на храните ,т.е. каква топлинна енергия се отделя за усвояването им, била създадена още в края на ХІХ век. Чак след две десетилетия, през 1918 г., след като напуснали затворения свят на академичната общност, калориите станали повсеместен хит. Лулу Хънт Питърс, лекарка от Калифорния, представила теорията за калориите в своята книга, превърнала се в бестселър – “Диета и здраве с ключа за калориите”. Научният подход се харесал изключително много на публиката, защо всичко звучало толкова обосновано и убедително. Въпреки че д-р Питърс акцентирала в своя труд нееднократно върху необходимостта от постоянство и упоритост, именно благодарение на нея хората започнали да вярват, че с чудодейни предписания ще заспят дебели, а ще се събудят слаби. За това, естествено, не бива да се вини горката г-жа доктор. Доктор Питърс открила и нещо друго – че от диети за отслабване може да се печели много. Процентът на закръклените растял с преминаването към уседнал начин на живот в градовете. Освен това се появило и киното. Във филмите обикновените хора виждали артистите-звезди, които обожавали и на които искали да приличат. Те разбира се винаги изглеждали добре, така че стремежът към отслабване започнал да се превръща в мания. Тази тенденция не останала скрита за много предприемчиви умове, които били по-скоро умели писатели, отколкото медицински експерти. За да направят книгите си по-популярни, някои от тях започнали да прокламират идеята, че не е важно количеството на изядената храна, а в какви комбинации се приема тя. Пионер на разделното хранене става д-р Уилям Хей, който препоръчвал протеините, нишестените храни и захарите да се консумират отделно с цел намаляване на теглото. Също така горещо хвалел ежедневната клизма като средство за перфектно здраве. Всъщност теорията за разделното хранене никога не е била доказвана научно. Въпреки това заради активната реклама тя продължава да има изключително много почитатели. С течение на времето човечеството консумирало все повече и повече храна, трупало все повече килограми и спазвало все повече диети. Трудно е в една статия да се изредят всичките, но ето по-известните от тях в хронологичен ред според времето на появата им. 30-те години на ХХ век. Пред обществото е представена “Холивудската диета” (скоро след това станала известна и като “грейпфрутова”). Започва да се споменава за използването на водорасли като спирулината като помощници в борбата с напълняването. 40-те и 50-те години на ХХ век. Съставени са първите таблици за идеалното тегло въз основа на пола и височината. Появяват се първите таблетки за отслабване, съставени на базата на производни на амфетамина. Доста бързо лекарите се усещат, че са опасни и ги спират от производство. 60-те години на ХХ век. Една дама – Джийн Нидич, събира в апартамента си свои приятелки, за да се окуражават взаимно в борбата с килограмите. Ражда се организацията “Weight Watchers”. Доктор Аткинс обнародва идеите си за редуциращ теглото режим на хранене, основан на обилния прием на протеини и на мазнини за сметка на снижаване на въглехидратния. Диетата му предизвиква буря от негодувания сред научните среди. 70-те години на ХХ век. Приткин препоръчва на сърдечноболните режим с малко мазнини и много фибри. Скоро той започва да се прилага и с цел отслабване. За първи път психиатрите описват хранителното разстройство, наречено “анорексия невроза”. Появява се ново хапче за намаляване на теглото – фенфлурамин. Според рекламата му, то “кара мозъка да смята, че стомахът е пълен”. Доктор Робърт Лин изобретява първата протеинова напитка. Тя се приготвя от кланнични отпадъци – рога и кожа, които се обработват с изкуствени ензими и аромати. Докторът съветва тези, които искат да отслабнат, да забравят напълно за храна и използват единствено неговия продукт, наречен от самия него “последен шанс”. Около 3 милиона загрижени за килограмите си мъже и жени по цял свят решават да му се доверят. Появява се книгата на Харви и Мерилин Даймънд “Сила за живот”. В нея те настояват, че човешкото тяло променя няколко пъти нуждата си от храна в течение на 24 часа. Правилното хранене според тези цикли те смятат за гаранция за добро здраве и отслабване. 80-те години на ХХ век. Диетата “Бевърли хилз” става хитът на сезона и подлудява милиони. Според нея пред първите 10 дне на режима трябва да се консумират само плодове. Системата за борба с диабета на д-р Дейвид Дженкинс и група учени от университета в Торонто, наречена “Гликемичният индекс” става популярна в обществото. Тя бързо е прегърната от различни институции, лекуващи захарната болест, които я препоръчват и за намаляване на теглото на здрави хора. Популярната телевизионна водеща Опра Уинфри сваля почти 35 кг с течна диета. За първи път се появяват съвети вместо спадването на диета да се спортува по-усилено. В края на ХХ и в началото на ХХІ век човечеството започва да получава все повече и повече информация за това какво консумира и как се отразява това на здравето и теглото му. Става препоръчително върху етикети на храните да се изписва енергийната им стойност и състава им. На мода идва още една диета – Кембриджската, според която идеалната фигура може да се постигне с нискокалорично хранене и специални хранителни добавки. Разработва се дори серия продукти за станалото популярно „Кембриджско хранене“. Клиентите имат желание да ги получават и по пощата, но тъй като това е забранено, измислен е нов търговски метод – т. нар. мрежов маркетинг.. Малко преди края на миналия век захарта е обявена за враг №1 на тънката талия. Химиците търсят нови нейни заместители и така на пазара се появява подсладителят аспартам. Той е 180 пъти по-сладък от захарта, но неговата енергийна стойност е изключително ниска. Въпреки това вече е признат за „сладкия убиец“, тъй като най-новите изследвания доказват връзката му със злокачествени новообразувания в тялото. Наскоро националната американска асоциация на производителите на безалкохолни напитки се обяви против употребата на аспартам, в много други страни също се правят изследвания, които доказват вредата му. Въпреки това „сладкият убиец“ влиза в състава на повече от 5000 диетични продукта - безалкохолните напитки „лайт“, дъвките „Орбит“, шоколади, бисквити и снаксове. Седем години след появата на аспартама друго химическо вещество започва да се бори с наднорменото тегло. Нарича се денитрофенол, макар на пазара да се появява с името „Mitkal“, и почти буквално се опитва да ги „взриви“, тъй като всъщност се употребява като детониращо вещество за динамита. Интересно е как навлиза в диетологията. Медиците забелязват, че пълните хора, които работят във военни заводи за производство на денитрофенол, стремително губят от теглото си. Така скоро чудодейното вещество започва да се употребява в медицината като ефективно средство за изгаряне на мазнините. Докато става ясно, че в 1% от случаите предизвиква катаракта на очите. Днес това вещество се използва в селското стопанство като хербецид и инсектицид и е обявено за отровно. Нито медиците, нито хората с повече килограми обаче се отказват от химията. През 1988 г. американски химик лансира идеята, че ако в хранителните добавки се включи хром, те могат да допринесат за по-активната въглехидратна обмяна. Установено е, че диабетиците, които получават по венозен път хранителни коктейли без хром, стигат до метаболитни разстройства при усвояването на захарите. Когато го включват в състава на интравенозното хранене, хромът стабилизира нивото на кръвната захар. На изследвания в продължение на 6 седмици са подложени и група спортисти, в чиято храна е добавен хром. През това време те загубват 3,3 кг от телесните си мазнини, което отговаря на 5 кг при традиционните диети. При това става ясно, че т. нар. хром-пиколинат е извънредно полезен за развитието на мускулна маса при спортисти и по-специално при културистите. Славата му обаче позаглъхва, когато през 1995 г. е установено, че хранителните добавки, в които има по-голямо съдържание от него, могат да бъдат канцерогенни. В началото на 90-те години Излиза поредният бестселър на тема диети. Д-р Дийн Орниш проповядва :“Яжте повече и ще отслабнете“. Той е дългогодишен поддръжник на нискомаслените диети и президент на Института по изследвания за превантивната медицина. Препоръчва на всички, които искат да свалят от теглото си, да намалят нивото на мазнини в храната до 10 % от общото количество употребявани калории. Настоява пациентите му да комбинират диетата с физически упражнения и медитиране в група, като се опитва да докаже, че това е полезно дори за хора със сърдечни заболявания. Диетата му набляга на плодовете, зеленчуците, зърнените храни , бобовите и соевите продукти и на рязкото намаляване употребата на месо, захар и алкохол. След заменителите на захар идва времето на заменителя на мазнини - „Олестра“, който се продава като „Олеан“. Това е хранителна съставка от ново поколение, която позволява да се предложат на потребителя продукти с по-малко мазнини, като се запази традиционният вкус на мазната храна. Подобно на неразтворимите фибри на ябълките и царевицата, олеанът не се преработва от стомашните ензими и съответно не се усвоява. Така нивото на мазнини в храната не се увеличава и това помага за намаляване на телесното тегло. През 1993 г. акцентът на борбата с наднорменото тегло пада върху антицелулитните кремове с аминофилин – вещество, известно като противоастматично. Химиците пък свързват в едно две известни от по-отдавна лекарства за отслабване и ги лансират на пазара като прочулото се средство за отслабване „Фен-фен“. Само четири години по-късно производството му е спряно, а количества, доставени в аптеките се изземват, тъй като се доказва, че„Фен-фен“ влияе отрицателно върху сърдечните клапи и може да предизвика мозъчни нарушения. 1994 г. поставя началото на нова истерия сред дамите – херба продуктите. Това са хранителни добавки, произведени от растения с висок процент на ефедрин. Продуктите от серията „Хербалайф“ дават на организма необходимите му протеини, растителни мазнини и мастни киселини, въглехидрати, витамини и минерални вещества и се усвояват от организма леко и бързо. Според рекламите те осигуряват чувство за ситост и слабеенето не е съпроводено с гладуване. 10 години преди новия Милениум в борбата за красиво тяло тежката си дума казва хирургията. Оказва се, че заради тънката си талия жените – предимно ! - са готови дори да зашият стомасите им и да отстранят част от червата им. Постепенно първите ентусиастки започват да съобщават за тревожни странични ефекти на хирургическите манипулации - метеоризъм, стомашни разстройства, болки, намален имунитет... Днес все повече жени се престрашават да се подложат на липосукция – друг модерен хирургически метод за скулптиране на тялото чрез аспириране на нежеланите мастни натрупвания. В началото на новия век хитът вече се нарича грейзинг диета – тя се лансира от американските учени, които откриват хормона на глада и го наричат „грелин“. Според тях той може да се надхитри, като се яде по малко през 3 часа и правилно се преценява размерът на порциите. В последните години у нас особено популярен стана наистина чудодейният диетичен режим на д-р Дюкан, при който се залага на високопротеиновите продукти. 2009-а година пък дойде с ново откритие по темата – учени от Великобритания и САЩ препоръчват гъбената диета, при която калоричните храни и месото се заменят с ястия от гъби. Доброволците в експеримента само за 5 седмици стопяват по 7 кг излишни килограма. Появяват се все нови и нови модерни диети, а фитнесът се превръщат в кредо на обездвижения гражданин. Въпреки това въпросът, който обичаният от всички Мечо Пух задава – колко време отнема да станеш слаб? – все още няма своя коректен отговор.
Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Храни и здраве

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.