С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Върколаци и караконджули ни дебнат от Петковден до Димитровден

Върколаци и караконджули ни дебнат от Петковден до Димитровден

Върколаци и караконджули ни дебнат от Петковден до Димитровден

Според народните поверия св. Петка е леля на св. Димитър. Веднъж тя спасила племенника си, като измолила от Господ да го освободи от заточение в долната земя. След този инцидент светът пак тръгнал по старому, пак започнал да се празнува и Димитровден.

Като остатък от легендата обаче се запазило поверието, че дните между Петковден и Димитровден са преходни, хаотични, дни, в които отвъдни същества лесно прекрачват в нашия свят. Народът ги нарича „щури“, защото караконджули, вампири, върколаци и таласъми бродят около къщите нощем. На места се вярва, че по това време излизат и душите на мъртвите, затова празнуват Петковденска задушница.

 

През тези дни се смята, че опасността от вълци е най-голяма и много от вярванията и ритуалите са свързани с това:

 

Ако мъж облече дреха, ушита в тези дни, той и стадата му ще бъдат нападнати от вълци. Разказва се и една поучителна история за неразумната жена, която закърпила дрехата на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който откъснал само кръпката от рамото му и си отишъл. Ако пък, не дай Боже, мъж умре, облечен с такава дреха, ще се превърне във върколак или вампир.

 

Жените завързват острието на ножиците с червен конец, за да стоят затворени челюстите на вълците и да не нападат стадата през зимата.

 

Не бива да се работи с игла, дарак, гребен, нож – всички те напомнят за вълчите зъби и трябва да бъдат прибрани.

 

Семейството не изхвърля пепелта от огнището, защото се смята, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят.

 

Ритуалната питка за празника е украсена с фигурки на овце, заградени с ограда и пазени от осторожен овчар.

 

Част от ритуалите около Петковден очевидно имат предхристиянски и паганистичен произход. В тях взимат участие само жените и много приличат на начините, по които се е почитала Богинята-Майка. През християнската епоха тези жени са загубили статута си на лечителки и са били обявени за вещици.


Пример за такъв езически по произход ритуал е извършваната на Петковден „Кокоша черква“: всяка домакиня улавя една черна кокошка и я отнася на определеното място извън селото, което се смята за свещено. Такива места са високи поляни или могили, стари дъбови дървета, оброчни каменни кръстове, манастирчета и параклиси, лековити извори и аязми. Възрастна жена или малко момче колят черните кокошки, така че кръвта да изтече на едно и също място. Главите на птиците се нареждат една до друга, обърнати по посока на слънчевия изгрев. С малко кръв от закланите кокошки старицата замесва тесто и изпича специална обредна погача, която се носи в църквата. След като питата се освети от свещеник, тя се разпределя между всички присъстващи жени. Кокошките се варят в общ казан с ориз или зеле. Курбанът се изяжда от жените на трапеза, постлана направо върху земята.

 

 

Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Храни и здраве

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.