С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Какво не знаем за меда?

Какво не знаем за меда?

Какво не знаем за меда?



Медът
е органичен и натурален подсладител, алтернатива на захарта.
В чистата му форма няма добавки, усвоява се лесно в стомашно-чревния тракт, може да се подлага на всички готварски процеси и има на практика безкрайна трайност.

Сведения за употребата на мед от човека датират от 2100 г пр. н. е., когато е споменат в изписани с клиновидно писмо плочки от Шумер и Вавилон.
Медът е бил широко използван в Египет и Индия, Елада и Рим. Според гръцката митология Ерос потапя острието на стрелата си в мед, преди да прониже сърцето на жертвата си.

Видове

В зависимост от произхода си медът може да бъде нектарен и манов.

Нектарният мед се събира от цветовете на растенията. Той може да бъде монофлорен (от цветовете на едно растение) и полифлорен (от цветовете на различни растения). От монофлорните най-популярни у нас са акациевият и липовият мед.

При акациевия преобладават фруктозата – 41%, и глюкозата – 35%, затова може да се използва от диабетично болни, но само по лекарско предписание.
Полифлорни медове са балканският (от високопланински растения) и полският, който се събира от нектара на полски растения.

Мановият мед се получава от “мана” - субстанция, отделяна от някои паразити по дъбовите гори, като листни въшки и хоботници.
Пчелите я събират и я превръщат в мед. Мановият мед е тъмнокафяв, до черен. На вкус е по-малко сладък от нектарните медове.
 
Когато купуваме мед

На опаковката на буркана с мед в магазина трябва да присъстват данните на производителя.
Всяка партида мед задължително е придружена от сертификат от проверяваща лаборатория, който можете да поискате да ви покажат.
В търговската мрежа се предлага мед, който със сигурност е фалшив.
Такива са боровият и медът от рози, представляващи захарни разтвори, в които са варени борови връхчета (шишарки) или розови листа. Друг метод на фалшификация е прибавянето на захар. Такъв изобщо не кристализира.

Възможен начин за проверка е да бръкнете в меда със суха лъжица и да я извадите с въртеливо движение. Разреденият със захарен сироп мед се стича, докато истинският е по-плътен и се усуква около лъжицата.

Полезни съвети

Медът попива всякакви миризми, затова не бива да се държи близо до туршии, риба, сирене.

Не трябва да се съхранява в хладилник, защото се овлажнява допълнително.

Преките слънчеви лъчи разрушават противомикробните ферменти в меда. Затова най-подходящото място за съхранението му е на сухо, тъмно и прохладно място.

Истинският мед кристализира с различна бързина в зависимост от вида си.
Ако желаете да разтопите кристализирал мед, загрейте буркана на водна баня при не повече от 40 градуса. Втечняването продължава няколко часа, но не се губят полезните вещества.

източник : сп. Кулинарен журнал

Рецепти с мед
Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.