С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Бамята – любимката на султаните

Бамята – любимката на султаните

Бамята – любимката на султаните

Крехките зелени и мъхести плодове на бамята се появяват по нашите пазари в разгара на лятото – през юли, сякаш за да напомнят за горещата си родина – тропиците на Африка. И макар че днес не е сред най-популярните зеленчуци, бамята все по-често се настанява и на нашата трапеза.

ОКОЛОСВЕТСКА ОБИКОЛКА

Тя е едно от най-старите растения на Земята и до днес вирее волно из далечните горещи савани на Черния континент. Оценявайки достойнствата му, древните започват да го култивират още през II в. пр. н.  е. От Етиопия и Судан, където се
предполага, че за пръв път е използвана в кулинарията и народната медицина, бамята започва околосветското си пътешествие през  Индия, Турция, Балканите, Южна Европа, достигайки чак до Северна Америка, където  става особено популярна в щата Луизиана.



Там тя попада с чернокожите роби от Източна Африка, които я наричат с местното име  „ngombo“. Постепенно то се превръща в „гъмбо“ и дава названието на невероятно вкусен луизиански специалитет с птиче месо или морски дарове. Впрочем там, а и на много други места по света, бамята е известна и като „окра“ - това пък е транскрипцията на западноафриканското й име. С малки фонетични промени – като „окура“, в края на XX век бамята завоюва необичайна популярност и в японската кухня.

МЕДИЦИНСКА СЕНЗАЦИЯ?!

През 90-те години на миналия век станаха известни експериментални изследвания с шушулки от бамя за създаването на заместител на човешката кръв. И макар опитите все още да не са приключили, резултатите са обнадеждаващи: в Индия с
пихтиестата маса са успели да заместят кръвната плазма на полуживи кучета, които след това се възстановяват напълно.

ФАВОРИТКА НА ЛЕТНИТЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ

Дълго време бамята е любимка на султаните и арабската кулинария. Заслужава да се отбележи, че в старата българска кухня тя също има своето почетно място. В някои райони на страна и сега я сушат на низи за зимата, подобно на червените чушки.

Бамята се култивира заради незрелите плодове, в които се съдържат голямо количество слузни вещества, особено полезни при болести на дихателните пътища, гастрит и язва на стомаха. Богата е на витамин С, минерални вещества и ценни аминокиселини, а заради нулевата си калоричност е идеална за диети. В многобройните й семенца има до 20% масло, подобно на зехтина. На вкус плодовете на бамята са почти безвкусни, затова се съчетават идеално с други зеленчуци. Особено апетитни блюда се получават с червени чушки и домати, а също и с агнешко и овче месо и с риба.

КУЛИНАРНИ ПРЕПОРЪКИ

* Бамята не бива да се съхранява на студено и повече от 3 дена, защото бързо става груба и влакнеста.

* От подправките най-добре й пасват къри, чили пиперът, чесънът, зеленият и червеният босилек.

* За да се отървете от слузта,  бланширайте бамята  за 5 минути във вряща вода с малко оцет в нея и я облейте със студена вода.

* Безкофеиново кафе може да си приготвите, като зрелите й семена запечете в сух тиган до появата на аромат на кафе, охладите ги и ги смелете.

източник : сп. Кулинарен Журнал (07/2009 г)
сн : shutterstock.com

Рецепти с бамя
Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.