С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Представяме ви...Копривата

Представяме ви...Копривата

Представяме ви...Копривата

пролетният сейф на витамините

Един от първите зелени стръкове, които набождат от едва пробудилата се земя, е копривата. Тя е сред най-старите растения, използвани от древните народи за храна и лекарство. Расте на всички зелени континенти и само полюсите и пустините са лишени от присъствието й.

Още от времената на Диоскорид и Хипократ тя е зачислена в арсенала на природните лечебни средства, които вдигат на крака дори тежко болните. Може би затова е свързана с различни вярвания и ритуали от древността. Руските рибари например натривали с нея ръцете си, за да е богат уловът им, а мъжете се налагали с парещите китки за защита от русалките. Древните римляни пък я носели в амулети, за да повишават сексуалната си потенция. Известно е, че древноримският поет Гай Катул, който се лекувал с коприва и с покой в родното си място, е писал похвално слово за нея. Увековечава я в творба и художникът Албрехт Дюрер.

Това непретенциозно растение е незаменимо за първите пролетни супи, салати и ястия и не случайно диетолозите го наричат сейф на ценни жизненоважни вещества.

Установено е, че  в копривата витамин С например е 5 пъти повече отколкото в портокалите и лимоните, а провитамин А – 3 пъти повече отколкото в морковите. Има също витамини от група В и много витамин К, който повишава съсирваемостта на кръвта и е с противовъзпалителен ефект. Разнообразен и широк по спектър е и минаралният състав на копривата. По съдържание на ценни аминокиселини тя се доближава до месото, а по хранителна стойност не отстъпва на боба и граха.

Заради мравчената киселина, дъбилните вещества и флавоноидите с това растение още в древни времена спасявали измръзнали, като ги завивали в одеяло от коприва, за да раздвижат кръвта.

В КУЛИНАРИЯТА

Според старинни рецепти  може да запазите коприва за зимата, като я осолите: на 1 кг коприва - 2 с. л. сол, или като я мариновате: 5 кг листа се нареждат в съд заедно с моркови, ябълки и  боровинки и се наръсват със 100 г сол, като непременно се притискат с венче и камък.

В КОЗМЕТИКАТА

Лосион за мазна кожа : Чаша смлени копривени листа се заливат с чаша водка или одеколон, престояват на тъмно 10 дни, прецеждат се и се добавят 2 с. л. дестилирана вода.

Отвара за мазни коси : 500  г смлени копривени листа се заливат с 1/2 л вряла вода. Прецежда се и косата се изплаква след измиване.

Маска за суха кожа :  1 ч. л. смлени листа се заливат с 1 с. л. топло мляко, престояват 10 минути и се добавя 1 ч. л. жълтък. Нанася се за 20 минути.

Рецепти с коприва

източник : сп. Кулинарен Журнал (5/2008 г)
сн : shutterstock.com

Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.