С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Аржентинска кухня

Аржентинска кухня

Аржентинска кухня

В Аржентина на по два стека дневно

Класическата грешка на начинаещия пътешественик в Аржентина е да пропусне първия стек за деня. Може би ще се изкушите да го пренебрегнете с мисълта, че трябва да оставите място за доста по-голямата пържола, консумирана късно през нощта. Но с това няма да спечелите нищо. Този първи стек има задачата да ви преведе през следобеда и първата половина на нощта, докато ресторантите започнат да отварят в 22 часа.  Следобедният стек прави възможни туристическите обиколки на града, насочва ви към бара и (най-важното) дава на мозъка ви енергия, за да прецени ясно какво парче месо да избере за нощната си порция.  Среднощният втори стек може да е много по-внушителен, сервиран в цялата си прелест, с 8 сантиметровата си дебелина и краища, стърчащи извън чинията, но единствената му задача се състои в това да ви помогне да станете от масата и да стигнете от ресторанта до леглото.

Обичайният способ за готвене е печенето върху открити въглени. Приготвя се по два основни начина – на парилла (барбекю на въглища) или асадор (конструкция от големи метални кръстове, поставени над открит огън).
Причината за използването на кръстовете е разкрита от  Мартин Кампарос  в есето му  за аржентинската история: „Хуан Диаз де Солис, благородник от Севиля, пристигнал на аржентинския бряг през февруари 1516  година, когато тук нямало още нищо. Той пътувал с три кораба и когато видял, че някакви безсрамни диваци го поздравяват със знаци от сушата, не се поколебал да скочи на брега с меч в едната си ръка и с голям кръст в другата, уви, само за да завърши скоро върху горещите въглени: той се оказал главното блюдо.“
Явно Солис е носел огромен кръст с Исус на него и местните са го сметнали за доброжелателен подарък от посетителите, в комплект с хитроумен уред за неговото изпичане, върху който нагледно е показано как да се разположи „месото“. Днес през отворените прозорци на много кръчми могат да се видят разпънати на кръст агнета и телета, които се пекат в продължение на часове пред очите на невъзмутимо вечерящите посетители.

Вегетарианците в Аржентина могат да карат на диета от макарони, салати и риба, но  трябва да внимават. По време на престоя ми в Аржентина ме посетиха двама сънародници вегетарианци – и от двамата чух големи хвалебствия за качествата на местните пържени картофки, като само доброто ми възпитание ме възпря да им разкрия кое ги прави толкова неустоими на вкус и толкова златисти на цвят. Дори и в състава на най-невинните бисквитки, там, където обикновено очаквате да видите „хидрогенирано растително олио“, стои гордият надпис „телешка мас“.

Аржентинците обожават сладкото. Бучките захар тук са с размера на кубчета от „Лего“ , а когато поръчате кафе в ресторант, ви го сервират с три пакетчета захар с размера на малък портфейл.  Производителите на сладкиши  са напълно неспособни да създадат десерт,  който да не предизвиква остра болка в зъбите. 



Най-ужасяващата захарна крайност е „дулсе де лече“. Този гъст засищащ десерт е толкова непоносимо сладък, че ви се иска отново да сте на 10 години, за да можете наистина да му се насладите. Той е навсякъде. В магазините има специални щандове за „дулсе де лече“, като опаковките са от 1 литър нагоре. Дори аржентинските толумбички „чурос“ се пълнят с него.

Любимото питие на аржентинците е „йерба мате“. Пиенето на мате (чай от един  храст, който расте в северните части на страната) е национално хоби, което изглежда необяснимо за чужденците. Напитката обикновено се пие от малка кратунка с метална тръбичка, наречена „bombilla“. Това, което отличава матето от  кафето е социалният му контекст  - от кратунката пият  двама или повече човека, като един от тях има грижата да я пълни след всеки тур.  Този ритуал никога не се нарушава. Кратунки можете да си купите от всеки магазин за домашни потреби, а топла вода да си налеете от всяка бензиностанция, но никога няма да получите мате в ресторант. Причината не е в това, че аржентинците отказват да пият мате поотделно (всеки работник, който е сам на смяна нощем, го прави), но идеята  някой да ви сервира мате и да не споделите чашата си с него, е абсурдна за аржентинското мислене.

Рецепта за Карбонада
Аржентинска яхния с месо, зеленчуци и плодове

3 с. л. зехтин, 1 кг телешко месо (на кубчета), 4 големи домата (на кубчета),
1 зелена чушка (на ситно), 1 глава кромид (на ситно), 3 скилидки чесън (наситнени), 2 дафинови листа, 1 ч. л. риган, сол и черен пипер на вкус, 2 чаени чаши пилешки бульон, 1 чаена чаша бяло вино, 6 картофа, на кубчета, 1 консерва царевица, 2 тиквички (на кубчета) или 150 г жълта тиква, 2 праскови (на кубчета), 2 круши (на кубчета)


1. Зехтинът се загрява в тенджера. Нарязаното на кубчета телешко месо се запържва, докато покафенее, след което се изважда.

2. Слагат се доматите, чушката, лукът и чесънът и се бъркат няколко минути. Щом започнат да омекват, се прибавят подправките, бульонът и виното. След като течността заври, телешкото се връща, слагат се и нарязаните на кубчета картофи.
 
3. Тенджерата се захлупва и ястието се оставя да къкри за 15 минути. Прибавят се тиквичките и царевицата и се вари още 10 минути.

4. Накрая се добавят плодовете, оставя се още 5 минути на котлона и се сваля.




източник : сп. Кулинарен Журнал (03/2008 г)
сн : shutterstock.com

Рецепти от аржентинска кухня

Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.