С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Пътят на картофа

Пътят на картофа

Пътят на картофа

Дълго време заслугата Старият свят да опознае това незаменимо лакомство се приписвала на английския вицеадмирал Франсис Дрейк. Дори надписът на паметника, издигнат в негова чест в Офенбург, гласи: "Сър Франсис Дрейк донесъл картофа в Европа през 1580 г. " Тази легенда обаче била развенчана.


Самите англичани написали в енциклопедията си, че той не би могъл да пренесе безценното растение в Европа, тъй като неговите кораби никога не са се доближавали до бреговете на Южна Америка.
Не по-малко популярна е и версията, според която вече от Вирджиния в Англия картофът бил донесен за първи път от някой си сър Уолтър Роумиф.


Британската енциклопедия разбила и този мит, тъй като по това време картофът бил непознат във Вирджиния.
Според много изследвания монахът Нероним Кордан пуснал на испанска земя първата кошница с картофи. Вероятно е след време и тази версия да бъде оборена.




Със сигурност се зае само кой първи е описал картофа – испанецът Педро Чеза де Леон.


Много подробно за своето време той изучил Перу и издал в Севиля книга, която нарекъл "Хроника на Перу". Именно от нея европейците научили за картофа.


"Папа (така наричали в Перу картофа) – пише Чеза де Леон, - са особен вид земни орехи. Когато се сварят, стават меки, като печен кестен... Покрити са с кожа, не по-тънка от тази на трюфела."


Авторът разказва и как индианците празнували събирането на картофената реколта.




Но колкото и много качества да имал картофът, той събудил единствено подозрението на европейското население.
Някои монарси предприели твърди мерки, за да го наложат като средство срещу глада, но не постигнали успех.

Във Франция картофът се появил през 1616 г., но едва във втората половина на XVIII  започнали да го отглеждат и използват за храна. Причина за това станали следните събития. През 1769 г.  страната преживявала най-силния глад, тъй като реколтата от пшеница напълно загинала. Луи XVI обещал голяма награда на онзи, който изнамери достоен заместник на хляба. За нея се преборил парижкият аптекар Антоан Огюст Пармантие, който направил картофено брашно. Самият аптекар се запознал с чудното лакомство, докато излежавал присъда в пруски затвор.


Прусаците хранели с него само прасетата и затворниците. Именно там зад решетките аптекарят бил осенен от гениална мисъл, на която по-късно вдъхнал живот. Вече на френска територия Пармантие опитал първо да се домогне до кралския двор, защото знаел, че модата се налагала точно оттам.

Успехът му бил невероятен – висшето общество харесало неговите картофени вкусотии. 

Луи XVI дал на аптекаря участък земя край Париж, която била засадена с картофи.
Когато растението започнало да цъфти кралят забол да ревера си картофено цветче. Същото направила и кралицата, а след тях и всички останали височайши особи. Така модата на картофа се наложила в двора.

По-сложно обаче било с обикновеното население. Когато картофите били готови за употреба, Пармантие наредил да се постави стража на нивата през деня. Щом се съмнело кой знае защо стражата си тръгвала и нивата ставала достъпна за всички. Именно това била целта на хитрия аптекар. Любопитните парижани започнали да крадат картофите и да ги опитват. Така веднага се появила и сериозна опасност за тези, които ги ядят сурови. Затова аптекарят ангажирал хора да разпространяват слухове за това как трябва да се приготвят „плодовете“ на чуждоземното растение.

Пармантие се борил цели 40 години да убеждава хората в достойнствата на картофа, докато най-накрая успял да го наложи като основна храна.

източник :  сп. "Кулинарен Журнал" (№ 1/2006 г)

Рецепти с картофи



Назад
Добави в Svejo   

Коментари

Добави коментар

Няма коментари. Добави твоя коментар.


Още от Кулинарни пътешествия

Само за регистрирани потребители.
 
Регистрация
Забравена парола!
Забележка: Само на регистрираните потребители коментарите се публикуват директно. На всички останали коментарите се публикуват след преглед.